К акво е първото нещо, което правиш, когато се събудиш сутрин? Отлагаш алармата пет пъти? Разглеждаш социалните мрежи с кафето, разбуждайки се? Закусваш на крак по пътя за работа? Това са отговори, които много хора дават на подобен въпрос.
Всички се възхищаваме на родните спортисти, които прославят България. Знаем, че този успех идва със своите жертви, но едва ли можем да разберем истински какво се крие зад успеха им и какво означава да живееш този живот всеки ден. Днес ви срещаме с Деян Гемижев, който тази година стана републикански шампион в хвърлянето на диск за четвърти път, а преди месец се окичи със златото в родината на дисциплината - Гърция.
Как протича денят на един спортист, колко "струва" успехът и какво ни спира да водим здравословен начин на живот. Вижте какво разказа той пред Деница Костова в интервю за Vesti.bg.
Дидо, ти си професионален спортист от 6 години. Как разбра, че това е твоето призвание?
Спортът за мен беше естествен избор. От много малък съм захранен с историите за моите прадядовци, които са били изключително трудолюбиви хора, със силно чувство за чест и храброст. Това ме вдъхнови и породи в мен желанието да се докажа пред тях и да продължа "легендата". Всичко тръгна от моя баща и треньор, който през 70-те години е бил успешен спортист. Всички истории, които той ми е разказвал, допълнително разпалваха огъня в мен. Останалото беше въпрос на време. Относно избора на призвание - животът представлява една неспирна борба. Първо я водиш с теб самия, а след това, когато си наясно със себе си, се налага да я проведеш и с останалите. Всъщност това е и есенцията на търсенето на мястото ти в света и откриването на собствения ни път.
С какво се различава ежедневието на един спортист от това на един обикновен човек?
Не мога да генерализирам от името на всички спортисти и да говоря за тяхното ежедневие, но мога да разкажа за своето. Всяка сутрин се събуждам в 7 ч. - обикновено малко преди да звънне алармата. След което излизам и правя кратка разходка на слънце без да използвам телефона си. Наблягам на момента с използването на телефон, защото знам, че много хора се разбуждат с телефон в ръка и разглеждане на социалните мрежи. За мен това пречи много, защото по този начин се губи много ценно време в активните часове на деня, а и се зареждаме с изкуствен допамин още със ставането, което на по-късен етап през деня предразполага да го правим отново и да загубим още време.
След разходката си приготвям закуска и правя заготовки за обяд и вечеря - нещо елементарно и изключително полезно, което всъщност спестява доста време и пари, особено когато си двуметров дискохвърляч, който тежи 140 кг и изяжда по 10-15 яйца и 1 кг месо на ден. В повечето случаи провеждам 2 тренировъчни сесии на ден - от 10:30 до 12:30 ч. и от 16:30 до 19:30 ч., а времето между тях използвам за четене на книги. Не ми е трудно да спазвам този режим, защото всичко е въпрос на дисциплина и правилни навици. Вярвам, че това е и част от формулата за успеха.
Когато започна да тренираш професионално, знаеше ли колко ще се промени животът ти?
Ще бъда честен - нямах ни най-малка представа за това какво е подготвил животът за мен. За тези 6 години преминах през сериозна метаморфоза. Всички трудности наистина ме направиха по-силен, по-уверен, по-позитивен, по-дисциплиниран, по-емпатичен, по-добър човек. Идеята е да излезеш от зоната си на комфорт и да дерзаеш без страх, като се стараеш да се подобряваш всекидневно, и така да влияеш и на средата около теб. Разбрах едно много просто нещо - ако искаш да помогнеш на останалите, първо помогни на себе си, защото когато човек е добре, хората около него също са добре.
Коя е най-голямата жертва, която правят спортистите, избирайки да тренират професионално?
Най-голямата жертва е самият акт на отказване от нещо, което искаш да запазиш, особено за да получиш или постигнеш друго. Успехът е като айсберг и е това, което хората виждат. Това което не виждат е всъщност ядрото и трябва да си готов да загубиш много, за постигането на една цел. Да осъзнаваш това, когато показваш върха на айсберга.
Ако сега можеше да се върнеш в началото на спортната си кариера, би ли избрал да се занимаваш с нещо друго? А би ли променил нещо в подхода си?
Няма човек, който да не искал поне веднъж в живота си да промени миналото. Но за щастие или за нещастие, нямаме тази дарба. Имаме една възможност само и е редно да направим всичко възможно, за да постигнем максимума за този кратък период. Достойно.
Защо според теб хората бързо се отказват от активния и здравословен начин на живот?
Защото се влияят от средата около тях, чиято цел е да преобладава и властва нездравословният и неактивен начин на живот. Оправданията са първата и най-лесна крачка. След това идва дисциплината. Накрая си изправен сам срещу собствения си характер и воля. Както казва Виктор Юго: "На хората не им достига не сила, а воля".
Можеш ли да дадеш няколко съвета на нашите читатели как да бъдат по-активни в ежедневието си?
Разбира се! Всъщност много от хората свързват физическото натоварване и правилното хранене с нещо страшно и непостижимо. Постижимо само за атлети, които не са нормални хора. Но всъщност това не може да бъде по-далеч от истината. На първо място трябва да си поставиш цел, която е постижима - ще почувстваш магията, когато следваш плана си и гониш целта. Чувството на покоряване на целта е страхотно. То ще те мотивира и ще ти покаже, че си способен на много повече отколкото си смятал. След това основната задача е да не спираш. Да не се страхуваш от провал и това чувство да те владее. Ежедневното движение и хубавата храна бързо ще те накарат да се почувстваш по-добре и просто ще станат нормата за здравословен начин на живот.
