М еждународен екип от изследователи се завърна към едно от най-старите точно датирани описания на пълно слънчево затъмнение, наблюдавано в Китай преди повече от 2700 години. Този древен разказ е помогнал да се определи колко бързо се е въртяла нашата планета по това време и дори е дал представа за миналото на Слънцето, съобщава „Сайънс дейли“.
Въпросното затъмнение се е случило на 17 юли 709 г. пр.н.е. То е наблюдавано в двора на кралство Лу, а запис на събитието е включен в хрониката Чунцю („Пролет и есен“), съставена 200–300 години по-късно, където накратко се посочва, че Слънцето е потъмняло напълно.
A 2,700-year-old solar eclipse has solved an ancient mystery – and told us something incredible about our planet #solareclipse #history #astronomy https://t.co/KMk4X2m8dU
— BBC Sky at Night Magazine (@skyatnightmag) October 27, 2026
Друго споменаване е запазено в Ханшу („Книгата на Хан“). Авторите му са писали приблизително седем века след събитието и оставят много необичаен детайл.
„Специалното в този разказ е не само възрастта му, но и по-късното приложение към Ханшу („Книгата на Хан“), базирано на цитат, написан седем века след затъмнението. То описва затъмненото Слънце като „напълно жълто отгоре и отдолу“. Това допълнение традиционно се свързва със запис на слънчевата корона. Ако това наистина е така, то би било едно от най-старите оцелели писмени описания на слънчевата корона“, обясни водещият автор Хисаши Хаякава от университета в японския град Нагоя.
Слънчевата корона е едва видимата външна обвивка на Слънцето, видима с невъоръжено око само по време на пълно затъмнение. Първоначално обаче тази история трудно пасвала на съвременната астрономия, тъй като изчисленията на лунната сянка показвали, че пълното затъмнение не би трябвало да е видимо от тогавашната столица на кралство Лу – Цюфу.
Решението се оказало изненадващо просто. След проучване на археологически доклади и стари географски данни, изследователите открили, че предишни изчисления са поставили столицата на около осем километра от истинското ѝ местоположение на картата.
„Тази корекция ни позволи точно да измерим въртенето на Земята по време на пълното затъмнение, да изчислим ориентацията на оста на въртене на Слънцето и да моделираме външния вид на короната“, отбеляза Хаякава.
Земята не се върти с идеално постоянна скорост, а постепенно се забавя в продължение на хилядолетия отчасти поради приливните сили на Луната. Това означава, че преди 2700 години планетата ни се е въртяла по-бързо. С уточнените координати екипът успява да оцени по-точно стойността на отклонението на времето (ΔT), което за това затъмнение е изчислено между 20 264 и 21 204 секунди.
Слънчевата страна на историята също привлека вниманието на учените. Слънцето преминава през приблизително 11-годишни цикли на активност, но понякога „затихва“ за дълги периоди, наричани големи минимуми. Един такъв период – Неоасирийският голям минимум (или Омиров минимум), е продължил от 808 до 717 г. пр.н.е., а самото затъмнение е станало малко след него. Според изследователите описаната форма на короната съответства на Слънцето, което вече се е върнало към нормалния си ритъм и е било близо до върха на своя цикъл, което съвпада с радиовъглеродното датиране на дървесни пръстени. Учените все пак отбелязват, че описанието се е появило векове по-късно и не може да се счита за окончателно доказателство.
