В наши дни филмите се продават въз основа на марката си, а не на звездните участници в тях. Преди няколко седмици писах статия за това как Куентин Тарантино държи целия свят в очакване на деветия си филм и краткият отговор е именно това – Тарантино е превърнал себе си в марка, досущ каквато е поредицата „Мисията невъзможна“ или филмите на Marvel Studios, например.
Как Тарантино завладява лятото с филм номер 9
Такива успешни марки имат поддържано реноме и очаквания към себе си. Даже Тарантино, известен със своята непредсказуемост и оригиналност като разказвач, притежава такава репутация. Хората гледат неговите филми с нетърпение да чуят остроумните, шеговити диалози, преувеличеното насилие и да почувстват градацията на напрежението преди кървавия катарзис в действието.
В този смисъл дори самият Куентин Тарантино е жертвал някаква част от аурата си,
за да се превърне в разпознаваема, прочута, печеливша марка. В други случаи – известни филмови поредици и телевизионни сериали, например – ефектът е тройно по-силен, защото създателите им не притежават огромната обща култура на Тарантино и продуктът на творческите им усилия на свой ред е тройно по-предвидим, стереотипен, еднакъв.
Именно това води до текущото статукво в комерсиалното американско кино, при което всеки втори филм със световно разпространение е адаптация, продължение, римейк или рестарт на известна поредица, комикс, книга или каквато друга утвърдена, успешна марка се сетите.
С какво е било различно положението през миналия век, когато оригиналните касови филми са били толкова повече на брой?
Отговорите са повече от един, но стопроцентов фактор са филмовите звезди.
В наши дни такива почти няма, а малкото, които са останали, рядко поемат реални рискове с проектите си и предпочитат да закачат имената си към съществуващите успешни марки в индустрията в тих израз на конформизъм с новата система в Холивуд.
Това невинаги и незадължително е нещо лошо. Напротив, за зрителите е страхотно да гледат талантливи актьори като Бенедикт Къмбърбач и Майкъл Фасбендър в развлекателни роли на супергерои. Но изпълнители като тях не използват звездния си статут, за да спомагат за реализацията на нови, оригинални проекти. Те се придържат към звездните си роли в големите поредици, които биха съществували и без тяхното участие.
Отмъстителите на Marvel: Звезди без край
Останалите им филми са упражнения по актьорско майсторство, както самият Тарантино би нарекъл биографичните филми, направени, за да печелят награди „Оскар“. Леонардо ДиКаприо е най-крещящият пример за това отношение. „Имало едно време... в Холивуд“ е първият му филм от цели четири години насам, след като спечели дълго преследвания си „Оскар“ за изпълнението си в „Завръщането“.
Брад Пит и Лео ди Каприо вдигнаха Кан на крака
След като взе статуетката, ДиКаприо изведнъж стана твърде важен и взискателен към ролите си, за да се появява във филми за широката аудитория. Бърза справка показва, че преди това актьорът е участвал в поне един филм почти всяка година от кариерата си. Имиджът му позволява да бъде филмова звезда, да бъде оригинален и смел в избора си на роли, но той избира да не бъде.
Вместо това, той чака предложения от колоси като Тарантино и Скорсезе, чиито проекти биха се реализирали с или без неговото благоволение, сякаш не е задължен с нищо на индустрията, която го е направила известен. За щастие, не всички имат неговото отношение към професията –
вездесъщият Дуейн Джонсън е неговата противоположност.
Встрани от работата си по „Бързи и яростни“ и „Джуманджи“, покрай която трупа най-много популярност и печели най-много пари, именно Джонсън е пример за филмова звезда от старата школа. Той не се страхува от това да използва известността си, за да се опитва да стартира нови поредици наред със старите, които възкресява, и да създава нови марки като сериала Ballers.
„Джуманджи“ – забавната алтернатива в киносалона
Фестивалният му филм от тази година Fighting With My Family, неадекватно преведен у нас като „Семейни кютеци“, е точен пример за това. В него Джонсън се появява само за броени минути, но е продуцент на нискобюджетната лента и самото му присъствие на рекламния постер е причина за комерсиалния успех на проекта.
Встрани от това, филмът е триумф на критическо и художествено ниво и заслужено е сравняван с класики от спортния жанр. В този аспект Джонсън е единственият останал наследник на класическите екшън герои от миналия век като Арнолд Шварценегер. Във филмографията на легендарния австриец човек може да види десетки еднотипни заглавия с едни и същи предимства и недостатъци.
Но сред тях изпъкват перлите „Терминатор“, „Хищникът“, „Истински лъжи“ и други. Това са оригинални филми, превърнали се впоследствие в известни поредици, които никога е нямало да бъдат заснети, ако не са имали голяма холивудска звезда в главната роля, която да гарантира с присъствието си на съответното финансиращо студио поне известна възвръщаемост.
Това е функцията на звездите и затова в тяхната епоха Холивуд е имал куража да поема повече художествени рискове. А в наши дни са останали изключително малко подобни титани на актьорската професия.
Том Круз е един от тях, с дръзки, нови заглавия във филмографията си като „Забвение“ от 2013 година и „На ръба на утрешния ден“ от 2015-та редом до попълненията към изключителната му поредица „Мисията невъзможна“. Дуейн Джонсън, както вече уточнихме, също попада в тази категория.
Именно присъствието на Джонсън и Джейсън Стейтъм начело на актьорския състав на „Бързи и яростни: Хобс и Шоу“ е единствената причина да съм развълнуван относно предстоящия филм. Двамата притежават химия на тандем от екшън герои, какъвто не сме виждали на големия екран от години. Шегите помежду им се разменят с не по-ниска скорост и успеваемост от изстреляните куршуми.
Неслучайно техният филм бе направен с приоритет за сметка на „Бързи и яростни 9“, продължението на поредицата с Вин Дизел, което ще излезе едва догодина. Пределно очевидна е разликата между две звезди с филмографиите и доказаните способности на Джонсън и Стейтъм и човек като Дизел, който се проваля в почти всеки свой проект извън едничката си успешна марка.
А след като двамата озарят екрана със старомодни екшън подвизи и хумор това лято в поредица с известно име, можем само да се надяваме, че ще се посветят и на създаването на нови, интригуващи такива.
Знаем, че Джонсън ще снима оригинален шпионски филм с Гал Гадот и Райън Рейнолдс, който ще излезе през 2020 година и звучи безкрайно интересно на хартия. Ако те не го правят, в днешния Холивуд просто няма кой.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
