Playing against type – в буквален превод означава „да играеш срещу типаж“ и е малък актьорски термин, който трябваше да обясня на един от най-добрите ми приятели, след като излязохме от киносалона, доволни и усмихнати след прожекцията на „Джуманджи: Добре дошли в джунглата“.
На практика този термин се използва, когато актьор или актриса играе дадена роля, която е в противовес на неговите или нейните собствени качества и характеристики. Обичайните резултати от „играта срещу типаж“ са три и като дам примери за всеки от тях, ще обясня и най-точно какво означава термина.
В „Дракула“ на Франсис Форд Копола от 1992 г. Киану Рийвс „играе срещу типаж“ –
носи старовремски костюм и прави смехотворни опити да звучи като англичанин, когато цялото му излъчване просто крещи, че това е Киану Рийвс и той няма място в този филм, нито в тази роля. Резултатът е, че зрителят се чувства като изваден от сцените с негово участие и сякаш наблюдава лош клас по актьорско майсторство.
1992, Keanu Reeves, Sadie Frost, Anthony Hopkins and Gary Oldman -
— Keanu Russian Club (@Keanu_RusClub) 3 април 2017 г.
Promo Dracula, Ph: Fabrizio Gianni. More photos https://t.co/5Eq733OORC pic.twitter.com/M27KoFPjYt
В „Клубът на купувачите от Далас“ Матю МакКонъхи,
чаровният здравеняк от Тексас, играе сприхав хомофоб, който отслабва драстично вследствие на това, че заболява от СПИН. Резултатът е, че МакКонъхи демонстрира невиждани дотогава измерения на актьорските си способности и затова резонно спечели „Оскар“ за главна мъжка роля“.
В „Джуманджи: Добре дошли в джунглата“
четиримата главни актьори „играят срещу типаж“ съвсем умишлено и целенасочено с намерението да предизвикат смях у хората. Те са аватарите на четирима тийнейджъри, които нямат нищо общо с тях физически, във видеоигра. И резултатите безспорно са налице.
Дуейн Джонсън, наподобяващ скала повече отвсякога в тесния си костюм на археолог и изследовател, е аватарът на слабоват тийнейджър с много страхове и малко кураж. В ролята си 10-кратният кеч шампион в тежка категория преоткрива мускулите си за първи път, често се държи смехотворно изплашено и не може да контролира изблиците си на „изгарящ чар“, които са му заложени като характеристика в играта, в рамките на която се развива сюжетното действие.
В 163-сантиметровото тяло на чернокожия комик Кевин Харт пък е заключено съзнанието на американски футболист, свикнал да превъзхожда всички физически. Резултатите са дори още по-смешни, отколкото в случая с Джонсън – постоянните оплаквания на Харт и отчаяните му опити да се самоизтъква пасват съвършено на комедийния му стил.
В зашеметяващото тяло на Карън Гилън пък се оказва ума на срамежлива и некомуникативна тийнейджърка и резултатите от това противоречие между типажи на свой ред са в еднаква степен очарователни и забавни. Но популярна, красива, русокоса гимназистка, която постоянно е в социалните мрежи, в тялото на... Джак Блек? С това никой не може да се мери.
Блек е в стихията си със забавни реплики, абсурдно женствено произношение и смехотворно претенциозни маниери във всяка сцена, в която участва. Опитният комик заковава ролята си и буквално отмъква филма под носа на всички останали.
Но представянето на четиримата изпълнители на главните роли е нещо повече от „игра срещу типаж“.
Вкарани в постоянно противоречие между физическите си характеристики и ролите на тийнейджъри, заключени в телата им, които трябва да изиграят, те – особено в случаите на Дуейн Джонсън и Карън Гилън – преодоляват границите на стереотипните си звездни персони, до които често са ограничени ролите им.
Червенокосата шотландка е не по-малко зашеметяваща от обикновено в костюма си, който наистина е изваден като от видеоигра от 90-те години, но неадекватното ѝ и изплашено поведение я приземява, прави я достъпна за зрителя и му позволява да се идентифицира с нея. Тя все така изглежда като филмова звезда – но поне не се държи като такава.
Същото се отнася и до Джонсън – не, сутринта след прожекцията на „Джуманджи: Добре дошли в джунглата“ не се събудих с мисълта, че някой ден може да изглеждам като Скалата; но несигурното му, чисто човешко поведение в противоречивата роля ми позволи да съчувствам и да се идентифицирам с героя му.
Не на последно място, „Джуманджи: Добре дошли в джунглата“ успешно осъществява една на пръв поглед невъзможна мисия – предоставя на зрителите една забавна и не по-малко атрактивна алтернатива в киносалона на „Междузвездни войни: Последните джедаи“.
За разлика от мрачния последен филм с Люк Скайуокър, в „Джуманджи“ изобилстват забавните и трогателни моменти, които го превръщат в съвършения семеен филм тази зима.
Четете още за кино:
Заслужава ли заглавието си „Най-великият шоумен“
Топ 10 касови филма за 2017 г. в снимки
Star Wars: Последните джедаи – филмът, който всички очаквахме
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.
