С лед няколко часа от Флорида ще бъде изстрелян космически кораб, чиято мисия е да търси признаци на извънземен живот в далечния Космос.
Неговата цел е Европа – загадъчната луна на Юпитер.
Под ледената ѝ повърхност може да се крие огромен океан с двойно повече вода от тази на Земята. Космическият апарат Europa Clipper ще следва по стъпките на европейска мисия, стартирала миналата година, но използвайки специални космически маневри, ще успее да я изпревари и да достигне Европа пръв. Това ще стане едва през 2030 г., но откритията от мисията могат да променят нашето разбиране за живота в Слънчевата система.
Изстрелването на Europa Clipper, което се планира от години, беше отложено в последния момент заради урагана „Милтън“, който тази седмица удари Флорида. Космическият кораб беше прибран на закрито, но след проверка на стартовата площадка в Кейп Канаверал инженерите дадоха зелена светлина за изстрелване на 14 октомври в 12:06 ч. местно време (17:06 ч. българско време).
„Ако открием живот толкова далеч от Слънцето, това би означавало, че той се е зародил независимо от Земята,“ каза Марк Фокс-Пауъл, планетарен микробиолог от Отворения университет.
„Това би било огромно откритие, защото ако това се случи два пъти в Слънчевата система, може да означа, че животът е наистина често срещан.“
Европа, която се намира на 628 милиона километра от Земята, е малко по-голяма от нашата Луна. Ако обаче се намираше в небето ни, тя щеше да свети пет пъти по-ярко заради високата отразяваща способност на ледената ѝ повърхност. Смята се, че под кората ѝ с дебелина до 25 км може да има соленоводен океан, съдържащ химикали, необходими за поддържане на живот.
Още през 70-те години учените за първи път предполагат, че на Европа може да има живот, след като телескопи в Аризона засичат воден лед на повърхността ѝ. Космическите апарати Voyager 1 и Voyager 2 са направили първите снимки отблизо, а през 1995 г. Galileo на НАСА заснема загадъчни изображения, показващи пукнатини с червеникаво-кафяв цвят. Тези пукнатини може да съдържат соли и серни съединения, които потенциално поддържат живот.
По-късно телескопътJames Webb засне гейзери вода, изхвърлени на около 160 км над повърхността на Европа, но нито една от тези мисии не се е доближила достатъчно до луната, за да я изучи в детайли.
Сега учените се надяват, че инструментите на Europa Clipper ще картографират почти цялата повърхност на Европа, ще съберат частици прах и ще прелитат през водните гейзери. Бритни Шмидт, доцент в Университета „Корнел“, е помогнала за разработването на лазер, който ще „вижда“ през ледената кора.
„Най-много се вълнувам от това да разберем водната система на Европа. Къде е водата? Европа има леден еквивалент на земната тектоника, искаме да картографираме тези региони“, казва тя. Този инструмент, наречен Reason, вече е тестван в Антарктида.
Обаче космическият апарат ще бъде изложен на изключително високи нива на радиация. Апаратът ще прелети покрай Европа около 50 пъти и всеки път ще бъде облъчван с радиация, равняваща се на един милион рентгенови лъча.
„Голяма част от електрониката е защитена, за да устои на радиацията“, пояснява Шмидт.
С дълго пътуване от 1,8 милиарда мили, Europa Clipper ще обиколи Земята и Марс, за да използва тяхната гравитация и да ускори към Юпитер, използвайки т.нар. ефект на гравитационна прашка. Апаратът няма да може да носи достатъчно гориво за цялото пътуване, затова ще разчита на тези маневри, за да достигне целта си.
Учените са предпазливи относно шансовете за откриване на живот – не очакват да намерят същества, подобни на хора или животни. „Търсим потенциал за обитаемост, което изисква четири основни условия – течна вода, източник на топлина, органичен материал и стабилна среда за достатъчно дълго време“, обяснява проф. Мишел Дъгърти от Имперския колеж в Лондон.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
