Д ълбоко в чилийската пустиня Атакама се намира грозен паметник на бързата мода и евтините онлайн магазини за дрехи: купища непродадени дрехи, които се струпват като синтетични пясъчни дюни. Това ли е бъдещето на пустинята?
По-голямата част от дрехите в света се произвеждат в Китай, буквално на другия край на света от Чили. Въпреки това огромни количества от дрехите, които не се продават в Европа, Северна Америка и Азия, се озовават тук.
Остатъците и дрехите втора употреба се продават на търговци, които получават вноса през пристанище Икике в свободната зона Алто Хосписио, Северно Чили. Докато купувачите от столицата Сантяго в южната част на Чили купуват част от дрехите и ги разпространяват в Латинска Америка и извън нея, голяма част от тях остават непродадени и в крайна сметка се изхвърлят в пустинята Атакама, условно отдалечена и обширна пустиня на стотици километри.
Разследване на "Грийнпийс" Германия през 2021 г. установи, че средно до 20 тона стари дрехи се изхвърлят незаконно в пустинята Атакама всеки ден. Общо това се натрупва в купчина от около 39 000 тона изхвърлен текстил, според Икономическата комисия на ООН за Европа.
Проблемът с натрупването на отпадъци е сравнително нов. Смята се, че световното производство на дрехи се е удвоило между 2000 и 2014 г., като сега средният потребител купува 60 % повече дрехи в сравнение с началото на 2000 г. Едновременно с това хората съхраняват всяка дреха само половината от времето, което са имали преди.
Общо около 87% от изхвърлените текстилни изделия се изхвърлят и завършват на сметището, въпреки че по-голямата част от тях могат да се рециклират и използват повторно.
Освен купищата дрехи, пустинята Атакама е очарователно и уникално място. Разположена между Тихия океан и Андите, тя е най-сухото място на Земята, с изключение на полюсите, където в някои райони не е падала и капка дъжд от векове. Това е толкова необичаен пейзаж, че НАСА го използва за обучение на учени, които ще търсят признаци на живот на Марс.
Купчините дрехи в някои части на пустинята Атакама обаче са само видимото въздействие на шивашката промишленост. Един от големите проблеми е използването на вода. При производството на облекло се използват около 93 милиарда кубически метра вода всяка година, което е достатъчно за задоволяване на нуждите на пет милиона души.
Наред с употребата на вода и физическото замърсяване, което оставя след себе си, бързата мода оказва съществено влияние и върху емисиите на парникови газове, които водят до изменение на климата.
Проучванията показват, че през 2018 г. модната и текстилната индустрия е отговорна за около 2,1 милиарда метрични тона емисии на парникови газове (ПГ), което представлява около 4% от общото количество в световен мащаб. Това е повече от всички морски превози и международни полети, взети заедно.
"Производството на облекло и обувки в световен мащаб генерира 8% от световните емисии на парникови газове и тъй като производството е концентрирано в Азия, индустрията разчита основно на каменни въглища и природен газ за производство на електроенергия и топлина. Ако продължим да прилагаме обичайния подход, емисиите на парникови газове от тази индустрия се очаква да нараснат с почти 50% до 2030 г.", заяви през 2019 г. в изявление Елиза Тонда, ръководител на отдел "Потребление и производство" в Програмата на ООН за околната среда.
