Това, което баба ви е яла, оказва влияние на мозъка ви сега

К азват, че сте това, което ядете, но по всяка вероятност сте и това, което е яла майка ви, а преди нея – и баба ви.

Ново проучване на бременността при животните допълва все повече доказателства, че околната среда на майката може да повлияе на метаболизма на нейното потомство в дългосрочен план.

Този ефект между поколенията е наблюдаван за първи път през 1909 г. сред млади копринени пеперуди. Поведението на тези молци през зимния сезон не се дължи на специфични унаследени гени, а възниква от начина, по който телата им "четат" тези гени или ги включват или изключват. Този резултат се регулира от околната среда на майката, обясняват експерти.

Възможността за тези "епигенетични" промени е забелязана и при много други животински видове, включително и при нас, но как те преминават през границите на поколенията остава неясно.

Изследователи от университета Монаш в Австралия са открили доказателства за това, че женските копринени буби (Caenorhabditis elegans) даряват децата и внуците си с допълнителна защита на мозъка, която получават, когато ядат определени видове храна, съобщава „Сайънс Алерт“.

Изследването не е проведено върху хора, но тъй като C. elegans има много общи гени с нашия вид, то дава някои интересни идеи за това как епигенетичните промени могат да действат в естествения свят.

Ако зародишните клетки, като яйцеклетките или сперматозоидите, се променят по някакъв начин от храната на майката, докато са в утробата, проучванията показват, че това може да остане в потомството за добро или лошо.

Когато учените хранят ларвите на кръгли червеи с молекула, която често се среща в ябълките и билките, наречена урсолова киселина, те забелязват, че потомството е донякъде защитено от естествен срив в нервната комуникация. По-конкретно урсоловата киселина изглежда "включва" ген в червеите, който произвежда специфичен вид мазнина - сфингозин-1-фосфат, известен като сфинголипид. Тази мазнина предотвратява отслабването на аксоните на невроните в мозъка, а първоначалните резултати показват, че мазнината може да се придвижва от червата на червеите-майки до яйцата в матката им.

В потомството на червеите изследователите установяват, че повишените нива на специфичните сфинголипиди предизвикват значителни метаболитни промени, които се запазват по време на развитието и за още едно допълнително поколение.

"За първи път се доказва, че даден липид/мазнина се предава по наследство", казва биомедицинският изследовател Роджър Покок от Монаш. "Освен това храненето на майката със сфинголипид предпазва две следващи поколения. Това означава, че хранителният режим на майката може да повлияе не само на мозъка на нейното потомство, но и на потенциално следващите поколения. Нашата работа подкрепя здравословното хранене по време на бременността за оптимално развитие и здраве на мозъка."

Бъртън отбелязва, че епидемиологичните проучвания при хора показват, че ниското тегло при раждане, понякога в резултат на хранителни дефицити по време на бременността, може да увеличи риска от развитие на метаболитни проблеми, като сърдечносъдови заболявания и диабет тип 2. Бъртън се надява, че "изследванията на моделни организми като C. elegans могат да проправят пътя за много нови открития за това как и защо животните свързват метаболизма на майката и потомството".