Кравешка шарка: Как човекът победи един от най-смъртоносните вируси

Т ова е особено опасно заболяване: само през 20 век едрата шарка убива 300 милиона души в света. През 1980 година СЗО обявява вируса, причиняващ смъртоносната болест, за напълно елиминиран. Това посочва Фред Шуалър за Deutsche Welle.

Как беше постигнат този успех?

На 8 май 1980 г. е отбелязано едно от най-големите постижения на науката: елиминирането на вируса на едрата шарка. Преди тази дата опасното вирусно заболяване определя хода на човешката история като убива милиони хора по света. Само през XX век вирусът отнема живота на около 300 милиона души.

След стотици години усилия в областта на науката и общественото здраве, въведената през 1970-те години световна ваксинационна програма слага край на бича на едрата шарка. Но как е била разработена първата ваксина в света и защо е важно, че ваксината все още се съхранява и използва в случаи на маймунска едра шарка? 

Кравешката шарка - да се учиш от фолклора

Научният произход на ваксините всъщност идва от фолклора. През XVIII в. се носят слухове, че дойки в Англия често боледуват от леки случаи на кравешка едра шарка, но рядко се разболяват от едра шарка. 

Кравешката шарка е подобна на едрата, но е по-лека и сега е известно, че се предава от вирус от същото семейство като едрата шарка.

Когато д-р Едуард Дженър научава за кравешката шарка, започва да експериментира с нейния вирус в работата си по разработването на ваксини.  През 1790 г. Дженър използва игла, за да постави доза гной от кравешка шарка под кожата на 9-годишно момче. Когато по-късно момчето е изложено на едра шарка, се оказва, че е имунизирано.

Дженър не е първият, който използва гной за предпазване от инфекция. Подобни процедури се появяват самостоятелно в много региони на света, включително в Турция, Китай, Африка и Индия - още през X век. Докато китайските лекари са издухвали в носа изсушен, смлян материал от едра шарка, турските и африканските лекари са вкарвали гной под кожата, подобно на Дженър. Въпреки че тези методи били рискови, хората приемали лека форма на заболяването и малък шанс за смърт в замяна на защита от едра шарка.

Едва след изследванията на Дженър научният свят забелязва ролята, която гнойта може да изиграе за предотвратяване на едра шарка.

Ваксинацията се разпространява

В страни като Англия, Германия и САЩ ваксинацията е безплатна за всички граждани, а по-късно става задължителна. Жените от висшето общество с удоволствие се подлагат на ваксинация, за да предотвратят появата на петна по лицето, а на хората, ваксинирани или излекувани от едра шарка, се разрешава да работят с деца.

Въпреки това, както и днес, ваксинацията не е била посрещната с всеобщо одобрение. Много хора смятат, че малката вероятност за смърт при процедурата е твърде рискована, а религиозните противници вярват, че ваксинацията пречи на Божиите планове.

През XIX в. антисемитски групи в Германия твърдят, че ваксините са част от глобален еврейски заговор, целящ да навреди на германския народ. Подобни антисемитски конспирации се наблюдават и по време на антиваксърското движение за COVID-19.

Съвременна ваксина

Съвременната ваксина срещу едра шарка е създадена през 50-те години на миналия век. Новата ваксина срещу едра шарка всъщност не съдържа вируса ѝ, а поксвирус - подобен на едрата шарка, но по-малко вреден. Подобно на ваксините срещу кравешка шарка, ваксината предизвиква появата на малка папула в кожата, където вирусът се размножава. След това защитната система на организма се научава да го разпознава и унищожава.

Въоръжена с този ефективен и по-безопасен метод за борба с едрата шарка, СЗО стартира първата си мащабна кампания, като се надява да постигне 80% покритие с ваксини във всяка страна. Целта се оказва трудно постижима, тъй като доставките на ваксини и здравната инфраструктура в слаборазвитите страни са затруднени.

Въпреки това програмата е изключително успешна. През 1966 г. едрата шарка остава ендемична само в 33 държави. Последният случай на едра шарка е регистриран в Сомалия през 1977 г. Три години по-късно СЗО обявява едрата шарка за изкоренена.

Ваксини и антиваксъри: дългата история на един необичаен конфликт

Ваксините срещу едра шарка са полезни и днес

Едрата шарка е особено смъртоносно заболяване, като процентът на смъртност при вируса Variola major е около 30%. Тези, които са оцелели, често са оставали с трайни белези и е трябвало да преодолеят изтощителни симптоми. Но какво може да научи светът от този успех? 

Усилията за ваксинация срещу едра шарка проправиха пътя за множество глобални програми за ваксинация, като тази срещу полиомиелит и COVID-19. На по-ранните усилия за ваксиниране срещу едра шарка дължим забележителната бързина и ефективност на ваксинацията срещу COVID-19. 

Освен това, въпреки че болестта е изкоренена, ваксинациите срещу едра шарка са полезни и днес - те помагат за защита срещу подобни вируси като например маймунската шарка. Понастоящем ваксината Imvanex срещу вируса на едрата шарка е одобрена в Германия за хора, които са изложени на риск от заразяване с маймунска шарка.