Ваксини и антиваксъри: дългата история на един необичаен конфликт

В аксините са едно от най-значимите постижения в историята на медицината. Благодарение на тях, редица опасни болести, които са отнемали живота на много хора в миналото, днес вече са само далечен спомен. Въпреки това, някои хора продължават да смятат, че ваксините са по-скоро опасни, отколкото полезни за човешкото здраве. Кога всъщност започва историята на т. нар. антиваксъри?

Борбата с вариолата

Чували ли сте за кравата Блосъм? Това животно е свързано с едно изключително важно научно откритие. От нея доячката Сара Нелмс хваща болестта „кравешка шарка“, която е безобидна за хората. Известният като бащата на имунологията учен Едуард Дженър на свой ред взима лимфни течности от Сара, за да създаде първата ваксина срещу едрата шарка, известна и като вариола. Той тества въпросната ваксина по начин, който от днешна гледна точка изглежда, меко казано, скандален – инжектирайки я в тялото на осемгодишното дете Джеймс Фипс. След това Дженър се опитва да зарази момчето с вариола, но не успява, доказвайки по този начин, че ваксината действа. Това се случва през 1796 г.

Още преди откритието на Дженър, практиката здрави хора да приемат малки дози вариола, за да придобият имунитет, била много популярна. Около 2 процента от подложилите се на тази процедура, обаче, умирали (за сравнение, процентът на починалите от опасната болест бил около 15 пъти по-голям). Един от бащите-основатели на САЩ – Бенджамин Франклин, бил сред най-видните противници на процедурата, но по-късно съжалил за това, след като най-малкият му син починал от едра шарка. През 1721 г. ученият Котън Матър се опитал да накара лекарите в Бостън да организират масова „ваксинация“, тъй като избухнала епидемия от вариола. Много хора се възпротивили на идеята му, смятайки, че това ще наруши връзката между човек и Господ. Стигнало се дотам, че неизвестно лице се опитало да убие Матър, хвърляйки малка бомба през прозореца на къщата му.

We have in our hands one of the greatest tools in the history of human health.

Vaccines have almost eradicated polio and prevented over 23 million deaths from measles since the year 2000.

They are the key to a healthy future for every child.#VaccinesWork pic.twitter.com/4ASNny2skJ

— UNICEF (@UNICEF) April 28, 2021

Задължителни ваксини

През 1809 г. в Масачузетс за пръв в световната история бил приет закон за задължителна ваксинация. Населението на американския щат било задължено да се ваксинира срещу едра шарка. Недоволството започнало да расте, когато подобни закони били приети и в други щати. През 1853 г. британските власти задължили всички родители да ваксинират своите бебета срещу вариола (преди да навършат три месеца), а тези, които отказвали да изпълнят нареждането, били глобявани или дори арестувани. Това довело до избухването на размирици, а в Лондон била създадена т. нар. „Антиваксинационна лига“. Нейните членове твърдели, че решението на властите нарушава правата и свободите им и заплашва здравето на техните деца.

Противниците на ваксинациите постепенно се увеличавали и през 1885 г. около 100 000 души излезли на протест по улиците на Лестър. Това принудило британските власти да назначат комисия, която да се занимае с проблема. На следващата година те публикували доклад, който довел до отмяната на наказанията за родителите, нежелаещи да ваксинират своите деца. Сравнително по същото време, от другата страна на Атлантическия океан, много американци се подложили на процедурата, въведена от Дженър, което довело до рязък спад в броя на случаите на вариола. Това, обаче, се оказало нож с две остриета и довело до подценяване на болестта, тъй като все по-малко хора смятали, че тя е реална заплаха и е необходимо да вземат превантивни мерки.

A long history of scientific research has helped to develop the #COVID19 vaccine.

Find out more 👉https://t.co/cSDwR9yAeF pic.twitter.com/bd7JV8cwfH

— World Health Organization (WHO) (@WHO) March 28, 2021

Така, през 70-те години на 19 век избухнали няколко огнища на едра шарка. Властите реагирали незабавно, приемайки нови закони за задължително ваксиниране. Очаквано, това било посрещнато с голямо недоволство. Масло в огъня налял Уилям Теб – един от основателите на „Антиваксинационната лига“, който пристигнал в Ню Йорк през 1879 г. Там той създал местен клон на организацията и започнал яростна съпротива срещу действията на властите, довела до премахването на законите за задължително ваксиниране в общо седем щата.

Ваксинационната рулетка

Периодът между 20-те и 70-те години на миналия век често е определян като златната ера на ваксините в САЩ. Това никак не е преувеличено. Тогава са разработени ваксини срещу болести като дифтерия, коклюш, полиомиелит, морбили, заушка и рубеола. Важна роля за популяризирането им изиграват Розалин Картър и Бети Бампърс – съпругите на губернаторите на Джорджия и Арканзас, които провели мащабна кампания в подкрепа на ваксинациите. Целта им била да се насърчи всеки щат да изисква от децата, посещаващи държавни училища, да получават колкото се може повече ваксини, препоръчани от Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ.

Anti-vaxers are winning the war on social media. What's the CDC going to do about it? https://t.co/OrXcuTw0yT by @elizcohencnn pic.twitter.com/zuhCUZytjO

— CNN (@CNN) April 12, 2019

Тъй като броят на страдащите от споменатите заболявания спаднал драстично, ваксините първоначално били посрещнати с ентусиазъм от повечето хора. През 1982 г., обаче, документалният филм „DPT: Ваксинационната рулетка“ променил това. В него репортерът Леа Томпсън разказва историите на няколко родители, твърдящи, че децата им имат припадъци и са получили мозъчни увреждания след ваксинация срещу дифтерия, коклюш и тетанус (въпросната ваксина е известна със съкращението DPT). Във филма са включени и интервюта с лекари, придаващи допълнителна достоверност на историите.

Какви всъщност са фактите? Припадъците са известен страничен ефект на DPT, като в проучване от 1974 г. се подчертава, че има опасност от неврологични усложнения, развиващи се при малък процент деца в рамките на 24 часа след ваксинацията. Проблемът с документалния филм е, че не проследява състоянието на споменатите в него деца в дългосрочен план. Проведени по-късно изследвания разкриват, че ваксините не са причинили дълготрайни увреждания при нито едно от тези деца. Но това няма значение – доверието във ваксините било подкопано. Една от майките, участвали във филма - Барбара Лой Фишър, основава сдружение, превърнало се впоследствие в Национален информационен център за ваксините. Днес, това е най-влиятелната антиваксърска организация в САЩ.

This mother's 8-month-old — too young to be vaccinated — got measles and had to be hospitalized. Her message to anti-vaxers: "You are hurting our kids because of your choice." https://t.co/QL9TrTf0mF

— CNN (@CNN) April 21, 2019

Ваксини, причиняващи аутизъм

Националният информационен център се радва на растяща популярност и не спира да разпространява пропагандни материали срещу ваксините през 80-те и 90-те години на миналия век. Тогава се случва нещо шокиращо – британският гастроентеролог Андрю Уейкфийлд публикува доклад, в който се твърди, че ваксината срещу морбили, заушка и рубеола (или MMR) е причинила аутизъм при 12 деца. Години след това става ясно, че Уейкфийлд е фалшифицирал данни и тайно инвестирал в разработването на друга ваксина срещу морбили. Проучването е оттеглено, но е твърде късно – много хора вече са убедени, че заключенията на Уейкфийлд са безспорна истина.

Почти незабавно след публикуването на проучването, процентът на ваксинациите във Великобритания започнал да спада. Подробностите за работата на Уейкфийлд достигнали САЩ едва през 2000 г. По това време в страната се водел разгорещен дебат за използването на тимерозал, който съдържа живак, във ваксините. През 1999 г. властите препоръчат тимерозалът да бъде премахнат от всички детски ваксини като предпазна мярка. Въпреки че MMR ваксината никога не е съдържала това вещество, страховете, че живакът може да причини мозъчни увреждания, се сливат с тези, свързани с доклада на Уейкфийлд. По този начин била създадена една перфектна буря от гняв, страх и липса на информираност, която довела до истински бум на твърденията, че ваксините са опасни. Последиците от всичко това продължават да се усещат и до днес.