1953 година. Краят на Корейската война, първото благополучно завръщане от най-високата точка на света – връх Еверест, Уинстън Чърчил печели Нобелова награда за литература.
А на 5 март същата година умират две велики фигури сами по себе си за руската и световната история – диктаторът Йосиф Сталин и композиторът Сергей Прокофиев.
Сталин ще си остане една от най-противоречивите фигури в историята, непознат дори за най-близките си. Прокофиев пък ще бъде запомнен като един от най-великите композитори на 20.век
Иосеб Бесарионис дзе Джугашвили се ражда на 18 декември 1878г. в семейството на грузинеца Бесарион Джугашвили, който има проблем с алкохола. Малкият Йосиф често става свидетел на това как баща му пребива майка му.
Много теории обаче поставят под въпрос кой всъщност е истинският баща на Сталин, като едно от предположенията дори е руският дворянин - княз Маминошвили.
Тринадесет години по-късно в руското село Сонцовка в семейството на агроном и пианистка се ражда Сергей.
От малък Прокофиев проявява голям интерес към музиката и талантът му е неоспорим. На 9-годишна възраст той пише първата си опера.
Сергей първоначално се обучава от майка си, която е уважавана пианистка, а в последствие става ученик на видния композитор Рейнголд Глиер. Прокофиев получава музикалното си образование в престижната Петербургска консерватория.
„Нещо като цар”
След тежко и нестабилно детство Сталин се ориентира към политиката, воден от интересите си към марксизма. Той бързо приема постулатите на тази идеология като своя мисия и се превръща в една от водещите фигури в Октомврийската революция.
След като Сталин се изкачва в партийната йерархия, неговата майка се мести да живее в двореца, който някога е бил обитаван от кавказкия наместник.
Тя все по-рядко вижда сина си, а кореспонденцията им е затруднена, тъй като тя никога не научава руски, а Сталин пък забравя родния си грузински.
При едно от посещенията си при нея през октомври 1935г. Сталин пита майка си защо не е била до него по време на детството му, а тя отговаря, че тежкото минало го е издигнало толкова високо.
Гледайки го, майка му го пита с какво се занимава в момента, а Сталин казва: „Помниш ли царя? Е, аз съм нещо като цар”.
Цар в едно друго измерение
Сергей Прокофиев също е „нещо като цар”. Цар на изкуството и човек, който доказва, че то не разделя, а обединява.
През 1918г. той напуска Съветския съюз и заминава за САЩ. Почти двайсет години той прекарва там и в Европа, лутащ се и търсещ пътя към себе си.
Прокофиев се връща в родината през 1936г. заедно с вълната от много руски творци, които Сталин се опитва да привлече обратно и чрез тях да популяризира своята идеология. Композиторът е един от многото, подложени на репресии от страна на съветското правителство.
Този период обаче е и един от най-плодотворните за Прокофиев. От това време са запомнени оперите му „Война и мир” (по Лев Толстой), „Повест за истинския човек”, балетите „Ромео и Жулиета”, „Пепеляшка” и „Приказка за каменното цвете”, музиката към филма „Александър Невски” и други.
Денят, в който слънцето залязва два пъти над Москва
На 5 март 1953г. Сергей Прокофиев и Йосиф Сталин приключват земния си път завинаги.
Причината за смъртта на композитора е хипертонична криза. Според съдебните експертизи съветският диктатор умира в следствие на мозъчен кръвоизлив.
След смъртта на Сталин се установява, че той най-вероятно е страдал от прогресивно психическо разтройство и церебрална атеросклероза.
За тези двама души може да се каже още много, но понякога е по-добре и да се замълчи.
Това, което е общото между двама им, е че са имали мечта, която са следвали безотказно. Едната е била разрушителна, а другата е раждала красота и предизвиква възхищение и до днес.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитни новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
