Танц със смъртта: Кралицата, която бе погубена заради грима си

К ралица Елизабет I е една от най-успешните и прочути кралици в британската история. Дъщеря на Хенри VIII и Ан Болейн , тя се възкачва на престола на 17 ноември 1558 г. след смъртта на по-голямата си полусестра Мери I.

Бледа кожа и заоблен корем: Какви са били най-красивите жени през вековете

Макар управлението ѝ да е известно с това, че е поставило началото на златен век за Острова, самата Елизабет I е известна и с отличителния си грим. 

Гримът ѝ придавал емблематичен вид, но може би е и нещото, което я е убило.

Танц със смъртта

През 1562 г., когато Елизабет е още в края на 20-те си години, тя получава силна треска, която я приковава към леглото. След като е прегледана от лекари, става ясно, че Елизабет се е заразила с едра шарка.

Едрата шарка е изключително смъртоносно заболяване, което за първи път заразява хората преди около 12 000 години и продължава да се среща редовно до изобретяването на ваксината срещу едра шарка от Едуард Дженър през 1796 г. По времето на Елизабет от нея умират около 30% от заразените хора.

Въпреки че болестта опустошила Европа и убива много монарси, тя не убива Елизабет. Въпреки че оцелява, Елизабет не се измъква невредима. Тя остава с много белези и петна по кожата си.

Известно е, че Елизабет е била много суетна и е унищожавала всички свои портрети, които не е харесвала.

Един от посетителите в двора ѝ заявява: "Когато някой говори за красотата й, тя казва, че никога не е била красива. Въпреки това тя говори за красотата си толкова често, колкото може". Следите и петната, оставени от едрата шарка, сигурно са я карали да изпитва отчаяна нужда да ги прикрива.

В младостта си Елизабет е използвала много по-малко грим, но след като е преболедувала едра шарка, започнала да се гримира повече, създавайки това, което днес смятаме за нейната емблематична визия.

По време на Елизабетинската епоха бялата, бледа кожа се е смятала за изключително красива от английската висша класа. В статия на историчката Пейдж Рейнолдс тя отбелязва, че Елизабет е знаела, че "самата тя е била съдена за визията си".

Тя подкрепя това твърдение, като цитира реч на Елизабет, в която тя заявява: "Очите на мнозина гледат на нашите действия; скоро се появява петно в дрехите ни; бързо се забелязва недостатък в нашите постъпки".

За неин късмет през XVI век е имало популярен грим, наречен "венецианска керемида". Той е бил много търсен от европейската аристокрация поради високото си качество и често се е използвал за прикриване на белези.

Производството му включвало вещества като оцет и бяло олово, доставяни от Венеция, които придавали на жените невероятно блед вид.

Оловото обаче било отровно.

С течение на времето венецианският керемид причинявал косопад и избледняване на кожата - две неща, от които Елизабет страдала с напредването на възрастта.

За да се влошат още повече нещата, Елизабет получава емблематичните си червени устни благодарение на използването на цинобър. Цинобърът е минерал, който съдържа живак.

Отравянето с живак може да доведе до загуба на паметта, депресия, а в краен случай и до смърт. За нейно нещастие, когато Елизабет започнала да носи перука след загубата на коса, тя е боядисана в червено, което означавало съдържание на още повече живак.

Не е съвсем изненадващо, че в края на живота ѝ се съобщава, че е изпадала често в дълбока депресия.

Може би най-лошото нещо в разкрасителните процедури на Елизабет, не бил самият грим, а това колко дълго го оставяла върху кожата си.

Венецианският керемиден грим е бил оставен в продължение на една седмица с ежедневни корекции, което е оставило достатъчно време на оловото да попие в кожата ѝ.

Когато накрая дошло време да премахне грима, нещата някак си се влошили още повече. За да го премахне, тя използвала смес от яйчени черупки, алуминий и още повече живак. Това само влошило ефекта на грима, който убивал Елизабет.

Дали Елизабет I е била убита от грима си?

Смята се, че красотата на Елизабет I е избледняла с времето. Самосъзнанието ѝ за имиджа ѝ я накарало да използва по-тежък грим, което на свой ред влошило външния ѝ вид.

Може би затова тя обичала толкова много невероятно сложните рокли и непосилните бижута. Франсис Бейкън, британски философ и държавник, написал по онова време:

"Тя си въобразяваше, че хората, които много се влияят от външността, ще бъдат отклонени от блясъка на бижутата ѝ, за да не забележат упадъка на чертите ѝ" 

Както вече споменахме, в края на живота си тя била в състояние на дълбока депресия. Елизабет отказвала да има огледало в която и да е от стаите си. Наред с лошото си физическо здраве, тя проявявала признаци на намаляващи познавателни способности и делириум.

Въпреки това упоритостта ѝ я тласкала напред. Отказвала да си почива и според сведенията стояла часове наред, може би страхувайки се, че ако седне, никога повече няма да стане. Вероятно е знаела колко е слаба и се е страхувала, че смъртта ѝ е близо. Отказвала е да позволи на лекарите да я прегледат физически, вероятно защото се е страхувала от най-лошото.

За нещастие на Елизабет, тя е била права. След като посочва свой наследник в лицето на Джеймс VI Шотландски, тя умира тихо на 24 март 1603 г.

Причините за смъртта ѝ са обект на горещи спорове, но мнозина категорично предполагат, че тя умира заради натрупването на токсини в организма ѝ в резултат на десетилетната ѝ употреба на грим.

Други смятат, че е починала от рак или евентуално от пневмония, развила се в резултат на обикновена бронхиална инфекция

За съжаление, тъй като тя не е позволила на лекарите да я изследват, нито пък е била извършена аутопсия, е невъзможно да се каже със сигурност какво е убило Елизабет I.

Независимо дали гримът ѝ я е убил или не, това, което със сигурност е направил, е да я превърне в един от най-емблематичните и почитани монарси, живели някога.