Бледа кожа и заоблен корем: Каква е била представата за красота през вековете

Oгромният натиск, на който са подложени жените през вековете по отношение на постигането на "перфектното тяло", често ни кара да забравим, че тези наложени привидно конкретни стандарти за красота, всъщност са нещо много повече.

Жената преди 5000 г. и днес - каква я харесваме

Докато експертите занимаващи се с диети, пластична хирургия и дори самите знаменитости са заети с опитите да ви убедят, че тялото ви е по-малко от съвършено, те пропускат факта, че нашите представи за красота са напълно ефимерни и са се променяли не само в рамките на нашия живот, но и масово в историята на човечеството.

В Древността

В Древен Египет женската красота е била от голямо значение и обикновено е означавала стройно тяло с тесни рамене, висока талия и симетрично лице. Красотата е била признак за статус и дори ранната версия на днешния лак за нокти е била поощрявана.

Древногръцките мислители са разсъждавали също много върху красотата, но най-вече върху атлетичното мъжко тяло - до степен, в която мъжете са се сблъсквали с много по-висок стандарт за красота от жените. Древните статуи обаче ни показват идеализираната от художниците форма на жените, която се отличава с наляти бедра, големи гърди и стегнат корем.

Китайците идеализирали неща като тънка талия, бледа кожа, големи очи и малки крака и това се утвърдило като траен идеал за красота. Те водят началото си от династията Хан (202 г. пр. Хр. - 220 г. сл. Хр.). Идеята за свръхженственост се свързвала и с дългата черна коса, белите зъби и червените устни.

Средновековие

Средновековната епоха била странно специфична със своя идеал за жената. Съобщава се, че те били предпочитани с високо, изпъкнало чело, тънки, оскубани вежди, малките зъби, дългата шия, малки гърди, наклонени рамене, малка талия и изпъкнал корем.

Епоха на Ранния ренесанс

В желанието си да се отдалечат от строгата скромност и религиозността характерни за Средновековието, ренесансовите художници през 1300-1500 г. започват да рисуват жени с голи гърди, символизиращи смесица от плодородие и чувственост.

В "Раждането на Венера" на Ботичели е изобразена богинята на любовта и красотата - "идеалната" жена, която изглежда естествена, заоблена, бледа, но с леко зачервени бузи и с меко, кръгло лице. Много художници от онова време, особено Рафаело, признават, че са рисували своите представи за красива жена вместо действителна жена, като по този начин жените се превръщат не само в обект на плодородие, но и на похот и красота.

Особено в периода 1400-1700 г. се смятало за задължение на жената да отразява статуса на съпруга си както в поведението, така и във външния си вид. Пълното тяло с големи гърди, закръглен корем, пълни бедра и светла коса и кожа се възприемали като женски идеал на висшата класа.

Елизабетинската епоха

Когато през 1558 г. кралица Елизабет е коронясана, тя донася със себе си и акцентирането върху женските лица. Въпреки че преди това гримът е бил възприеман като "въплъщение на Сатаната", както съобщава едно харвардско проучване, дебелият слой бяла пудра на оловна основа и характерните червени устни на 25-годишната кралица скоро се превърнали в символ на класа.

Колкото по-светъл, толкова по-добър - което е било и удобно, защото бедните хора били тези, които е трябвало да работят навън, докато богатите са можели да демонстрират привилегированата си бледност, оставайки вътре.

След Френската революция до края на XVIII век

Гримът, който се е носел както от мъже, така и от жени, излиза от мода, след като французите се разбунтували срещу аристокрацията и нейната изкуственост.

След революцията обаче изкуството за нанасяне на грим е възприето от кокетките като вид представление пред мъжете и това поставя началото на асоциацията за външния вид и сексуалността на жената като нейно най-голямо достойнство, а също така това определило грима като нещо, което се носи само жените.

Викторианска епоха

Когато през 1837 г. кралица Виктория е коронясана, бледостта все още е в основата на стандарта за красота, но вече включва и слабост - подобно на хероиновия шик, но по-скоро туберкулозен шик. Според изследователката Алексис Карл "слабите са били смятани за много красиви". Помогнало и това, че гримът по онова време съдържал невероятно опасни материали, които отравяли жените и така им помагали да изглеждат слаби.

Но идеалната форма на тялото парадоксално си оставала пълна и с тънка талия. Как се справяли тези слаби жени?

кцентът падал върху полите с форма на камбана и плътно прилепналото бельо, които създавали впечатление за фигура на пясъчен часовник. Корсетите станали много популярни именно, за да подчертаят, а понякога дори да създадат извивки на жената, като приберат талията и поддържат гърдите.

20-те години на миналия век

През тази епоха нещата наистина започнали да се променят, тъй като се променило и положението на жените в обществото. След като се присъединили към работната сила по време на Първата световна война, те започнали да изразяват самостоятелността си и в крайна сметка изоставили големите коси и корсетите. Извитият образ на плодородието и похотливостта излязъл от мода и бил заместен с андрогинния.

Жените стигнали дотам, че носели сутиени, които сплесквали гърдите им, и рокли, които падали прави, за да скрият извивките им, и започнали да подстригват косите си много късо. Именно през 20-те години на миналия век обаче се разпалила бурната мания по женските тела, а според проучванията това е епохата, в която хранителните разстройства започнали да вземат връх, съобщават от CNN.

30-те и 40-те години

20-те години на миналия век завършили зле и в условията на Голямата депресия повечето жени не са могли да се притесняват за това дали са слаби или имат подходящи дрехи. Заради дажбите през Втората световна война, жените често преработвали мъжките костюми и така възприели подплатени рамене и остър силует на пясъчен часовник. Момчешката фигура също не издържала, тъй като никой не искал да изглежда така, сякаш гладува. Но сладострастната фигура си останала нереалистична във време на хранителните дажби

50-те и 60-те години

Следвоенното общество донесло със себе си празник и ново богатство и тази ера на разточителство довело до това, че малко по-пълната фигура придобила популярност. Фигурата на пясъчен часовник, включваща голям бюст, станала изключително търсена.

Интересни факти, които не знаем за Мерилин Монро

Златната ера на Холивуд 

Мерилин Монро се превърнала в образа на идеалното женско тяло: с извивки, фигура на пясъчен часовник, големи гърди и тънка талия. Интересно е да се отбележи, че много днешни хора възприемат секс символите от 50-те и 60-те години като "плюс сайз". Макар и да са били по-тежки от днешните модели, тези златни момичета на Холивуд все още били много слаби – те просто имали гърди и бедра.

Извивките отново се появили на преден план, когато младите хора започнали да се бунтуват срещу по-старите представи за женственост. Британският модел Туиги се превръща в един от първите международни супермодели и икона на 60-те години на миналия век, като за пореден път възхвалява слабото и младежко тяло на жените. Макар че това било символична промяна от корсетите и pin-up момичетата, това било още една заблуда за свободата на женското тяло.

Ерата на супермоделите

През 80-те години на миналия век настъпила ерата на супермоделите, при която "перфектната" жена все още е висока и слаба, но вече има и тен и е атлетична. Идеалният размер на бедрата стана по-малък, макар че големите гърди останаха желани, така че имаше някаква смесица от извивки, дълги, тънки и тонизирани.

Тенденциите при жените започнаха да се влияят повече от модели като Синди Крауфорд и Наоми Кембъл, отколкото от актьори, и това доведе до огромна мания по упражненията, включваща множество видеоклипове с тренировки. Тогава също така медицинските изследвания отбелязват, че отново е имало драстично увеличение на хранителните разстройства.

90-те години

Но когато изглеждало, че идеалното тяло не може да стане по-слабо, 90-те години довели със себе си британския модел Кейт Мос. Популярна станала визията на "хероиновия шик", която възхвалявала изключително слабите тела с бледа кожа. Това било най-слабият женски идеал в историята. През това десетилетие анорексия нервоза водела до най-високия процент смъртност спрямо всички останали психични разстройства, установили CNN в проучване в Current Psychiatry Reports.

2000-те години

В началото на века вредните последици от нарастващата фиксация върху теглото и хубостта през миналия век започнали да се отразяват на по-младите демографски групи. Има данни, че деца на четири-петгодишна възраст започнали да проявяват липса на увереност, а юношите се превърнали в пиковата демографска група за хранителни разстройства. Медиите също започнали да обсъждат и очернят затлъстяването, така че вниманието било свръхфокусирано върху теглото.

Ера на социалните медии

От 2010 г., заедно с възхода на социалните медии, се наблюдава и промяна към отбелязване на различните типове тела в медиите и в модата. Много експерти смятат, че социалните медии са дали на различните типове тела платформа за представяне, създадена от потребителите, и макар че социалните медии, разбира се, са били причина и за много хранителни разстройства, със сигурност именно там е разцъфтяло движението за позитивно отношение към тялото. Съобщава се, че моделът Ашли Греъм е първият "plus-size" модел, който някога се е появявал на корицата на Sports Illustrated Swimsuit Issue през 2016 г., а след това и на Vogue през 2017 г.

Ерата на модификациите на тялото

Бразилското повдигане на дупето, корекциите на носа, оформящите дрехи, филтрите за лице в социалните мрежи, ботоксът, приложенията за редактиране на снимки, комплектите за оформяне на контурите и много други се превърнаха в норма в наши дни, за да "помогнат" на жените да постигнат перфектното тяло и да запазят младежкия си вид. В същото време сме свидетели как движението за позитивно отношение към тялото се разраства до безпрецедентни висоти, като дава възможност за изява както на модифицираните, така и на естествените тела. Но фактът си остава факт: нито едно тяло никога не е било и няма да бъде "идеално" завинаги.