А ко днес хората работят средно по над 40 часа на седмица, преди повече от 200 г. Чарлз Дарвин е успявал да се вмъкне само в 15, и то съвсем продуктивни работни часове.
Доказателствата за това са налице и до днес.
Ежедневието на Чарлз Дарвин е протичало така,
пише Мейсън Кърри в своята книга "Daily Rituals: How Artists Work":
Всеки ден преди 8 ч. сутринта Дарвин излизал на дълга сутрешна разходка, след която закусвал. След това работел по изследванията си в продължение на точно 90 минути, без да позволява да бъде разсейван.
След края на 90-те минути ученият отивал при съпругата си Емма с писмата от пощата и след като прочитал важните, се излягал на дивана и слушал как Емма четяла семейните писма на глас, а след тях и роман, който двамата разработвали заедно.
В 10:30 ч. сутринта Дарвин се завръщал към работата до обяд. Остатъкът от деня му бил предвиден за писане на писма, хранене, четене с Ема и разходки с териера му.
Защо сме по-щастливи преди да постигнем целите си
Когато било нужно ученият отделял време за работа и между 4:30 и 5:30 ч. следобед. И ето с такъв график е написал „Произход на видовете“.
Очевидно този разпокъсан работен график с време за почивка и разведряване е работел за Дарвин. Той обаче съвсем не е единственият.
Марк Твен, Габриел Гарсия Маркес, Джон Лъбък и редица други известни имена също са прилагали подобна тактика при работа.
Трябва да се поучим от Дарвин,
защото хората днес работят твърде много и твърде непродуктивно. Идеята не е да работим „по-малко“, а да работим фокусирано и целенасочено.
Въпреки че днес в практиката се е наложило хората да работят повече от 40 часа на седмица, това нито е добре за работата ни, нито за здравето ни.
Защо пристрастяването е разстройство на обществото
Различни проучвания сочат, че в дългосрочен план този съвременен график ни съсипва, защото:
- при хора с работен ден по-дълъг от 10 часа рискът от сърдечни проблеми се увеличава с цели 60 %.
- 10 % от хората, които работят между 50 и 60 часа на седмица имат проблеми във взаимоотношенията с партньорите си, а при тези, които работят повече от 60 часа, процентът нараства до 30.
- повече от 40 часа работна седмица се асоциират с по-голяма консумация на алкохол и цигари, нездравословно тегло и депресия при жените.
При 40 часа на седмица продуктивността е малка,
а вероятността да съсипем здравето си и да не можем да се насладим на това, които сме постигнали – голяма.
В ГАЛЕРИЯТА ВИЖТЕ ПРАВИЛАТА, КОИТО ГЛУПАВИТЕ ХОРА СЛЕДВАТ
Проучване от 50-те години на ХХ в. открива, че учени, които прекарват по 25 часа на седмица в лабораториите и офисите си, са не по-продуктивни от тези, които прекарват само 5 часа. Според проучването тези, които работят 35 часа на седмица, са наполовина толкова продуктивни, колкото учените с 20-часова работна седмица.
Учените, които се заравяли в работа и не излизали от лабораториите повече от 60 часа на седмица били най-непродуктивни.
Идеята не е да работим по-малко като време или количество
Идеята е да работим по-кратко и с повече почивки, за да можем да постигнем прогрес, без да вредим на здравето си.
По-добре съсредоточена работа в продължение на 1 час, отколкото 4 часа пред компютъра, в които планираме какво да сготвим за вечеря.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Четете още:
Оказва се, че може би не знаем нищо за щастието
Тайната на щастието и емоционалната стабилност
Добави ни в предпочитани източници в Google
