Н езависимо дали става въпрос за завършване на университет, постигане на идеалното тегло, или излизане на среща с обекта на нашите желания, всеки от нас поне веднъж е изпитвал разочарованието от постигането на целите си.
Самото чувство не е точно разочарование, но само по себе си е разочароващо, след като вървейки към своята цел сме си го представяли много по-вълнуващо и възнаграждаващо.
Японска техника ни учи как да постигнем целите си за 60 секунди
Но защо се чувстваме така, след като седмици, месеци и понякога дори години сме работили, за да постигнем това, което сме получили?
Науката казва, че е съвсем нормално, защото точно по този начин работи мотивацията на мозъка. За щастие има начин да ограничим неприятното чувство на недоволство и да се насладим на малките и големите победи в живота пълноценно, но затова трябва да променим начина си на мислене.
Сигурно сте чували за „хормоните на щастието“
Е, допаминът, както може би знаете, е един от тях и бушува във вас всеки път, когато ядете шоколад или се влюбвате.
Десетилетия наред учените смятат, че самото ядене на шоколад кара тялото ни да произвежда повече допамин, правейки ни по-щастливи. Напредналата наука в последните години обаче се опитва да отхвърли това твърдение и да докаже, че ролята на допамина в мозъка е друга.
Учените смятат, че допаминът не играе ролята на награда, а на мотивация за преследване на наградата. Или в случая с шоколада – допаминът ни кара да искаме шоколад, затова когато хапнем от него, той се превръща в наша награда и има прекрасен вкус.
Всъщност допаминът е доста по-сложен, отколкото предполагаме
Освен хормон, той е и невротрансмитер и пренася информация от една мозъчна клетка до друга. Как ни влияе зависи от това, какви неврони са включени в процеса и до какви рецептори достига сигналът. В различните части на мозъка допаминът може да бъде отговорен за движенията ни, нивата на другите хормони и дори функциите на някои органи.
И въпреки това, когато четем или слушаме за него, най-често се говори за възнаграждаващата му функция и мезолимбичния път - система на мозъка, която кара хората да се развиват и да оцеляват в продължение на милиони години.
Какво общо има всичко това с разочароващото чувство, което усещаме, след като постигнем целите си?
Докато устремено вървим напред, тялото ни непрекъснато произвежда допамин, който да ни кара да продължаваме към заветната цел. Сънуваме това, към което се стремим, щом затворим очи го виждаме в различни светлини, представяме си как ще се чувстваме, когато го постигнем, и създаваме една идеалистична идея за постигането на целта си.
В ГАЛЕРИЯТА ВИЖТЕ ПРАВИЛАТА, КОИТО ГЛУПАВИТЕ ХОРА СЛЕДВАТ
Именно затова, когато получим това, което сме искали, усещаме доза разочарование. От една страна нивата на допамин спадат, от друга – целта най-често не изглежда така, както сме си я представяли.
Понякога, и дори често, пътят до една дестинация е по-вълнуващ от самата дестинация, но това не трябва да ни пречи да ѝ се насладим.
С други думи – трябва да осъзнаем, че не всичко изглежда така, както сме си го представяли, и трябва да се научим да живеем с това. Фактът, че мечтаната ваканция в Рим не е протекла както в сънищата и представите ни, не трябва да ни кара да бъдем разочаровани след седмица, прекарана в спокойна италианска вила в покрайнините на Вечния град.
Това, че сядайки на шефското място в отдела не ни се струва толкова авторитетно, както когато сме гледали към този стол от друг ъгъл, не означава, че сме постигнали по-малко.
Празнувайте всяка малка победа, опитайте се да не идеализирате всичко в представите си и все пак имайте някоя друга резервна цел, която да ви крепи, когато почувствате, че вече постигнатите не са толкова „голяма работа“.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още интересни новини последвайте страницата ни в Instagram.
Четете още:
9 неща, от които да се откажете, за да сте успешни
Защо пристрастяването е разстройство на обществото
ТРИКОВЕ, С КОИТО ДА СЕ ПРЕВЪРНЕМ В МАГНИТ ЗА ХОРАТА
Съоснователят на Инстаграм ни учи как да спрем да отлагаме
