К огато стане дума за най-известните султани на Османската империя, обикновено се споменават Сюлейман Великолепни (1494 -1566) или Мехмед II, който през 1453 година превзема Константинопол, но рядко се говори за Селим I (1470–1520), който остава начело на Османската империя само осем години - между 1512 и 1520 година.
Към историците, които предлагат по-различна перспектива към това минало, спада американецът Алън Майкъл, чиято книга "Раждането на модерния свят" е посветена на периода в началото на 16 век. А основна фигура там не е Карл Велики, нито Мартин Лутер или Йоханес Гутенберг, а султан Селим I, наричан "Божията сянка", отбелязва вестник "Ди Велт", разказва "Дойче веле".
Защото около 1500-та година най-важните събития в света се въртят именно около Османската империя, която по онова време е най-мощната държава в света. А неин архитект е именно Селим I.
Жесток и безскрупулен владетел
Най-малкият син на Султан Баязид ІІ (1447–1512) се прочува с голямата си жестокост и безскрупулност. По-големите му братя намират своята смърт, защото заговорничели срещу бащата. Баязид искал да бъде наследен от любимия си син Ахмед, но това предизвикало съпротивата на армията и най-вече на еничарите, които смятали Селим за доказан военен талант.
През 1511 година Селим бил вече достатъчно силен да се противопостави на баща си Баязид. С помощта на еничарите през 1512 година той успява да вземе властта. Началото на неговото управление е белязано от жестокост - той нарежда да бъдат убити негови братя и племенници, за да няма съперничество и претенции за трона на Османската империя. С това той всъщност изпълнява семейния закон, въведен от Мехмед ІІ, за да се предотвратяват братоубийствени войни. Но не спира дотук. Селим методично преследва и всички други свои съперници, което му спечелва славата на "кървав тиранин".
Впоследствие Селим предприема реформи, които му носят големи военни успехи. Той активно подкрепя развитието на еничарската армия, като я подсилва с мощна артилерия и флота. Оръдията по негово време вече не са тежките оръжия, с които навремето е бил превзет Константинопол, а подвижни оръжия, които довеждат и до промяна на военната тактика.
Защитаваната от оръдията пехота се концентрирала в центъра на бойните действия и имала за задача да сломи основната съпротива на врага. В решаващия момент по фланговете излизала конницата, наброяваща няколко десетки хиляди ездачи.
С това оръжие Селим създава т.нар. "Барутна империя", която скоро след това се превръща в образец за подражание на редица други империи в Азия - от Индия та чак до Япония.
За да заздрави позициите си на военачалник, султанът води редица битки - например срещу шиитите в Иран, които побеждава през 1514 година, след което плячкосва Тебриз.
Необятна империя
Впоследствие Селим побеждава мамелюците, до 1517 година превзема и земите край Нил, а впоследствие и целия Близък изток, като огнестрелните оръжия и този път му помагат да постигне решаващите военни успехи. По този начин султанът утроява размера на своята империя.
След като завладява Близкия изток, Селим прибира в Истанбул мощите на Мохамед, а Мека, Медина, Ерусалим и Дамаск вече се намират изцяло под негово владение. Затова Селим се показва пред ислямския свят като "владетел на всички правоверни". Само година по-късно, през 1520, той умира - по всяка вероятност по време на чумна епидемия.
Загадъчният диск от Фестос - неразгадаема мистерия на 3700 години
