И зглежда, че Танос, злодеят в „Отмъстителите: Краят“, е прав – всичко във вселената трябва да съществува в съвършен баланс. След страхотно, ударно начало на филмовото лято тази година със заглавия като „Джон Уик 3“, „Аладин“ и „Рокетмен“, сега разочарованията се трупат едно след друго.
След катастрофалния „Годзила: Кралят на чудовищата“ и незадоволителния „Х-Мен: Тъмният феникс“, идва време да обърнем внимание на поредната нова част от популярна филмова поредица. И, за съжаление, „Мъже в черно: Международна заплаха“ също не е необходимото високо ниво, за да заслужи мястото си редом до предходните филми с участието на Уил Смит и Томи Лий Джоунс.
Ако има двама души, които не носят никаква вина за художествения провал на лентата, който очевидно се превръща и във финансов, съдейки по постъпилите дотук box office статистики, това са звездите в главните роли.
Теса Томпсън и Крис Хемсуърт демонстрират страхотна химия помежду си
за пореден път в третия си съвместен проект след „Тор: Рагнарок“ и вече споменатия „Отмъстителите: Краят“.
Хемсуърт доказва, че е способен да се самоиронизира и да обстрелва аудиторията си с шеги със същата ефикасност, с каквато поваля и екранните си врагове. Актьорът вече е суперзвезда с доказани качества и е идеално подбран за ролята си в „Мъже в черно: Международна заплаха“, но при все чудесното си представяне, е засенчен от очарователната дама до себе си.
Крис Хемсуърт – богът на гръмотевиците и женските сърца на 35!
Теса Томпсън блести най-силно от целия актьорски състав и единственият сигурен извод от филма е, че бъдещето ѝ в Холивуд е много светло. Независимо дали повежда зрителя със себе си в сцена с експозиционен диалог с чар и ученическа усмивка, или го разсмива с постоянните си словесни престрелки с Хемсуърт, или пък качва градуса на напрежението с юмручна схватка, Томпсън изпълнява безупречно ролята си на пътеводител на аудиторията в действието и морален център на лентата.
Нейната героиня е и единствената на екрана, която сценарият прави поне немощни опити да разгърне като личност. Със сцените от детството ѝ и от отегчителния ѝ живот преди да стане част от агенцията за борба с извънземните, филмът полага основите за евентуално развитие на персонажа, от които едва се възползва в заключението на действието.
Именно това е най-непростимият недостатък на „Мъже в черно: Международна заплаха“.
Основният конфликт на цялата поредица за главните герои в нея е това, че работата им ги принуждава да изтрият изцяло миналото си и личния си живот, за да се посветят безстрастно на работата си.
Но никой не е способен да избяга напълно от спомените и чувствата си, вследствие на което всяка от предишните части дотук е била обвързана по един или друг начин с историята на главните герои Кей и Джей и с техните сблъсъци с уж загърбените им лични емоции. Това дава на поредицата „Мъже в черно“ драматична стойност, прави филмите от нея човешки и привлича страхотни актьори в главните роли.
Затова и всяка от предишните части с Уил Смит и Томи Лий Джоунс разсмива до безкрай зрителите, но има и не по-малък потенциал да ги разплаче в края на действието. Не такъв е случаят с „Мъже в черно: Международна заплаха“, където главният мъжки герой Ейч, изигран от Крис Хемсуърт, остава без никаква предистория, камо ли пък стереотипните поддържащи персонажи.
От това страдат именно талантливите актьори в неразвитите си роли, и то не само Хемсуърт и Теса Томпсън. Лиам Нийсън, вечният екранен авторитет, е симпатичен, заплашителен и приятен за слушане, както винаги, но основната функция на героя му е да участва в уж изненадващ сюжетен обрат, семената за който са посяти по крещящо очевиден начин в пролога на действието.
Двукратната носителка на „Оскар“ Ема Томпсън заковава всяка от репликите си до съвършенство в общо двете сцени, в които участва, но ролята ѝ очевидно е твърде ограничена, за да има реален ефект върху цялостната оценка на сюжета. Похабен е и комикът Кумаил Нанджиани, както и прекрасната Ребека Фъргюсън, позната на аудиторията от далеч по-добри филми от изминали лета.
Новата „Мисия“ на Том Круз е най-вълнуващата му досега
Изненадващо е, че подобен провал става част от филмографията на режисьор като Ф. Гари Грей, който нееднократно е доказвал способността си да създава логично структурирани и въздействащи екшън филми, както и икономично изградени драми без никакви излишни сцени. В „Мъже в черно: Международна заплаха“ липсва какъвто и да е личен режисьорски почерк, филмът е като индустриален продукт, създаден на конвейер.
В крайна сметка лентата оставя след себе си твърде малко, с което да бъде запомнена, и вероятно ще бъде забравена като необяснимо петно върху кариерите на многото талантливи личности, замесена в направата ѝ. А ако законът на Танос остане в сила и летните филми по кината запазят съвършения си баланс, сега идва ред по екраните да тръгне нещо хубаво и интересно. Нека стискаме палци това да бъде „Толкин“!
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
