„Толкин“ печели зрителя с въображение и емоция

О пасностите при направата на традиционен биографичен филм за живота и кариерата на известна личност са известни. Жанрът има престижна репутация, тъй като историята винаги помни победителите, но за всеки проект като „Линкълн“, който е триумфирал на наградите „Оскар“ в годината след излизането си, има по един безславно забравен провал като „Джобс“ с Аштън Къчър, например.

Затова подобни филми си остават деликатна задача и до днес въпреки факта, че всяка година излизат по няколко такива. „Толкин“, най-актуалното заглавие от жанра по кината в момента, е пример за компетентно направена лента с повече предимства, отколкото недостатъци, чиито сценаристи биха могли да се поучат от опита и уменията на великия автор, на който е кръстен проектът.

Основният минус на сценария е неговата разпокъсаност,

честото прескачане между времеви линии от живота на Толкин, което в повечето случаи намалява драматичния ефект от конкретните сцени. От това най-много страдат изобразените преживявания на главния герой през Първата световна война, които са поднесени в няколкоминутни отрязъци от самото начало на филма почти до края.

В случая сценаристите е трябвало да последват примера на самия Толкин и да се придържат към линейно повествование, вместо да търсят екстравагантността за сметка на ефикасността. За щастие, горе-долу с това се изчерпват и минусите на филма, над които надделяват видимо добрите му артистични намерения.

Лентата е красиво заснета

и всеки, който обвинява хората зад направата ѝ в липса на въображение, очевидно не е запознат с творчеството на главния герой. Да, в структурата си филмът попада в някои клишета на своя свръхексплоатиран жанр, но успява да покаже основните психологически мотиви на автора на „Властелинът на пръстените“ и „Хобит“ толкова ефективно на визуален език, колкото и чрез слово.

Сцените от детството му, прекарано в зеленина и свобода, прокарват толкова очевидни паралели с идиличния живот на хобитите в Графството в Средната земя, че им липсва единствено вълшебната музика на Хауърд Шор от филмовите адаптации на Питър Джаксън. Постигнатата прилика е достойна за похвала и заради факта, че лентата е снимана почти изцяло във Великобритания, а адаптациите на „Властелинът на пръстените“ и „Хобит“ са заснети в Нова Зеландия. 

На свой ред преживяванията му през войната са обрисувани с цялата подобаваща палитра от гротескни визуални окраски като кал, кръв и смърт. Именно в тези сцени е особено застъпена идеята за вдъхновението на главния герой, който вижда в съзнанието си връхлитащи дракони вместо напалм и черни конници вместо германски врагове.

По този начин филмът изгражда образа на Толкин като мечтател отвъд своето време и място,

какъвто и в действителност е бил, и на войната – като всепоглъщащо зло, независимо от произхода на участниците в нея. Сред най-въздействащите картини за феновете на автора е една от заключителните сцени, в която, преди да колабира от изтощение, Толкин вижда как на бойното поле пред него се възправя черно демонично създание, високо, колкото планина.

Така впоследствие е илюстриран Моргот, първият Черен лорд на Средната земя и главният злодей в „Силмарилион“- космогоничният роман на Толкин за историята на неговия свят от създаването му до събитията от „Хобит“. Всеки запален почитател на творчеството на автора би платил цената на билета за кино дори само за този кадър, тъй като прословутият страховит персонаж никога досега не е бил адаптиран в игрален филм или сериал.

Подобни препратки могат да останат невидими за хора, които не са чели произведенията на прочутия автор или просто не са им фенове. На това бих отдал и половинчатите проценти на критическо одобрение по различните онлайн платформи за оценяване на филми. Предимствата на филма, които дори потребителите на тези сайтове очевидно не могат да отрекат, са актьорските представяния.

Никълъс Хоулт изиграва младия Толкин с всички характерни черти на този етап от живота му,

като чар, безразсъдство и идеализъм. Но вроденото му авторитетно излъчване, плътният му глас и съвършената му дикция го правят още по-ефикасен в сцените на бойното поле и в накратко изобразения живот на Толкин след войната.

Лили Колинс пък влиза в ролята на Едит Брат, музата и съпругата на автора, с остроумие и самоувереност. Повечето им сцени заедно са красиво заснети, с препратки към многократните изявления на писателя, че любимата му е била основното му вдъхновение в създаването на женските образи в Средната земя. 

Най-прекрасните дами от света на великия Толкин

Сред поддържащия състав изпъква сър Дерек Джакъби,

използван по изключително ефективен начин в няколко сцени като професора по лингвистика Джоузеф Райт, който открива главния герой и му позволява да се запише в неговия курс в Оксфорд въпреки други неблагоприятни обстоятелства. Неговият персонаж несъмнено е за Толкин това, което Гандалф е за героите в Средната земя.

В крайна сметка препоръката ми за гледане на „Толкин“ се свежда до това дали по начало сте фенове творбите на великия писател. Ако сте, филмът ще ви предостави наслада на сетивата и храна за въображението, и безспорно си струва гледането. Ако ли не сте, ще изгледате сравнително стандартен биографичен филм с необясними за вас фентъзи препратки.

Както казва Гандалф в „Задругата на пръстена“, сами трябва да решите какво да правите с времето, което ви е дадено на тази земя.

Още за кино четете тук!

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.