Европейският съюз обмисля въвеждането на общоевропейски данък върху свръхпечалбите на петролните и газовите компании на фона на поскъпването на енергийните ресурси. Цените на енергията се повишиха рязко заради войната на САЩ и Израел срещу Иран, затрудненията в корабоплаването през Ормузкия проток и иранските атаки срещу държави от Персийския залив.
Подобна мярка вече беше прилагана през 2022 г., припомни в ефира на NOVA NEWS председателят на Балканската и Черноморска петролна асоциация Валентин Кънев. Тогава Европейската комисия въведе облагане на извънредните печалби на компаниите, които добиват нефт и газ, както и на рафинериите.
Бенчев: Горивата могат да поскъпнат с около 1,40 евро на литър заради мерки на ЕК
Как работи данъкът
„Ако компаниите, които добиват нефт и газ, както и рафинериите, реализират печалба, надвишаваща с повече от 20% средната за предходните четири години, тази свръхпечалба се облага с 33%“, обясни Кънев. Според него допълнителните приходи от подобен данък могат да бъдат използвани за смекчаване на ценовия шок при енергийни кризи.
В България в обхвата на мярката тогава попадна „Лукойл“, като са събрани около 90 млн. лева, които са постъпили във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. При евентуално ново въвеждане на данъка обаче компанията вероятно няма да попадне в обхвата му, тъй като нефтът, който преработва, вече не е нейният собствен добив, смята Кънев.
„Проучването за нефт и газ е изключително рисков бизнес“
По думите му България трябва да подходи внимателно към инициативата, защото местните компании за проучване и добив са малко и работят с ограничени количества. Допълнителното данъчно натоварване би могло да ограничи възможностите им да инвестират в нови находища. „Проучването за нефт и газ е изключително рисков бизнес“, подчерта Кънев. Откриването на нови находища изисква значителни средства, а дори след няколко сондажа не е гарантирано, че ще бъде открит ресурс.
Експертът смята, че общоевропейският данък може да срещне и правни пречки. След мерките от 2022 г. някои компании, сред които ExxonMobil, оспориха решенията на Европейската комисия. „Техният аргумент беше, че по този начин се отнемат приходи, необходими за инвестициите“, посочи Кънев. По думите му инициативата може да срещне несъгласие и сред отделни държави членки.
„Цените се движат нагоре и надолу“
Според Кънев цените на петрола са подложени на естествени колебания и не може да се очаква държавна подкрепа за производителите само когато пазарната ситуация е неблагоприятна за потребителите. Той припомни, че по време на пандемията от COVID-19 цените на петрола се сринаха. „Това е естествена динамика на пазара – цените се движат нагоре и надолу, което е характерно за този бизнес“, каза той.
По-ефективният подход в дългосрочен план според него е да се създават условия за инвестиции в нови находища и да се намалява зависимостта от вносни енергийни ресурси. Ограничаването на печалбите може да възпрепятства инвестициите и да затрудни преодоляването на бъдещи кризи. „По-добре е цените да преминат през естествените си цикли на повишение и понижение, така че потреблението да реагира по съответния начин“, смята той. Като пример Кънев посочи възможността потребителите и бизнесът постепенно да се насочат към алтернативни източници на енергия.
За България развитието на местния добив е от стратегическо значение, а компаниите трябва да разполагат с достатъчно средства за проучвания, подчерта експертът. „Независимостта при добива на енергийни ресурси, включително нефт и газ, е изключително важна за страната ни“, заяви Кънев.
