С просто око в нощното небе се вижда само една луна. Но колко луни са обикаляли някога около Земята? Отговорът изглежда очевиден: Земята има само една луна. Той дори е записан в името: Луна. Отначало земната луна не се е нуждаела от друго име, защото в продължение на хилядолетия не сме знаели, че съществува друг естествен спътник. Но през вековете на астрономията и космическите изследвания сме открили стотици луни в Слънчевата система и може би около нашата планета обикалят повече, отколкото си мислите.
"Луната" държи титлата на единствената твърда, постоянна луна на Земята, казва Габор Хорват, астроном в университета "Еотвьош Лоранд" в Унгария. Но тя не е единственият обект, който се привлича в земната орбита; множество близки до Земята обекти и облаци прах също попадат в гравитацията на Земята. Тези често пъти временни спътници технически могат да се определят като минимони, квазиспътници или призрачни луни.
Така че въпросът за това колко луни има Земята е по-сложен, отколкото си мислите. Броят им се е променял с течение на времето - от нула до една, а понякога и до няколко луни.
В началото на съществуването на Земята, преди около 4,5 милиарда години, нашата планета е била безлунна. След това, преди около 4,4 милиарда години, протопланета с размерите на Марс, наречена Тея, се е сблъскала със Земята. Големи парчета от земната кора бяха катапултирани в космоса. Скалистите отломки са се събрали заедно - може би само за няколко часа - и са образували Луната, според изследването от 2022 г., публикувано в The Astrophysical Journal Letters.
Други "луни", които имат диаметър само няколко метра, са били много по-временни, уловени от земната гравитация за кратки периоди, преди да избягат обратно в космоса. През 2006 г. астероидът 2006 RH120 беше широк до 20 фута (6 метра), космическа скала, която се задържа в продължение на 18 месеца и беше първото наблюдавано дългосрочно улавяне на астероид в земната орбита.
А 2020 CD3, космическа скала с диаметър до 11,5 фута (3,5 м), напусна земната орбита през март 2020 г., след като прекара три години като нашата втора мини луна. През 2020 г. учените забелязаха и SO 2020 - минилуна, която се върна в космоса в началото на 2021 г. Оказва се обаче, че SO 2020 не е била естествена луна, а останки от ракетен ускорител от 60-те години на миналия век.
Two moons of Uranus may have active subsurface oceans https://t.co/bKUJNujO4S pic.twitter.com/4CQlWyOqwG
— SPACE.com (@SPACEdotcom) March 20, 2023
В продължение на 13 часа през 2015 г. учените смятаха, че са открили нова временна луна, която обикаля около Земята. Но те бързо осъзнаха грешката си, когато се оказа, че "луната" е била просто космическият телескоп Gaia на Европейската космическа агенция, което накара Центъра за малки планети на Международния астрономически съюз да публикува опровержение.
В допълнение към луните, които идват и си отиват от земната орбита, има космически обекти, които НАСА нарича квазиспътници, като например астероидът 3753 Круитн. Тези космически скали обикалят около Слънцето толкова подобно на Земята, че се придържат към нашата планета през цялата ѝ 365-дневна орбита. Квазилуната Камо'оалева - за която се подозира, че е артефакт на истинската Луна - се движи предимно от гравитацията на Слънцето, но изглежда, че обикаля около Земята по траектория, подобна на вихрушка.
Някои космически обекти, като например астероидът 2010 TK7, си спечелват титлата "луна", защото попадат в уникалната гравитация на системите Слънце-Земя или Земя-Луна. Гравитацията на двете по-големи тела създава области на центростремителна сила, наречени точки на Лагранж, които задържат по-малките обекти на място в гравитационно стабилни точки в пространството, според НАСА.. Две точки на Лагранж, L4 и L5, образуват равностранен триъгълник със Земята. На практика обектите, уловени в тези точки на Лагранж, наречени троянци, попадат в една линия със Земята и се присъединяват към нейната орбита около Слънцето.
"Успоредно с формирането на твърдата Луна и стабилизирането на орбитата ѝ около Земята са възникнали и точките на Лагранж L4 и L5, които са започнали да събират [и] да улавят междупланетни прахови частици", казва Хорват в имейл до Live Science. Някои астрономи наричат тези облаци от частици "луни-призраци". Наричат ги още облаци на Кордилевски, по името на полския астроном, който пръв съобщава за тях през 60-те години на миналия век. Първоначално много учени не са били убедени в това, но оттогава насам изследванията на астрономи като Хорват потвърждават, че в тези точки на Лагранж се натрупват облаци от прах.
Тези луни-призраци обаче никога няма да образуват по-солидна луна, защото прахът не може да се конглутинира, да се съединява или да се прилепва един към друг - казва Хорват.
И докато точките на Лагранж остават постоянни, материалът в тях е динамичен, като постоянно влиза и излиза от облака прах.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!