З аболяванията, протичащи с артрит обикновено са хронични. Това е една голяма и хетерогенна група страдания, които често водят до висока степен на инвалидност, понижават функционалния капацитет и качеството на живот на пациентите. Представляват една голяма част от хроничните заболявания в световен мащаб, казва старши лейтенант д-р Адриана Камбурова.
Ревматичните и мускуло-скелетни заболявания са над 200 вида, сред които Ревматоиден артрит, Анкилозиращ спондилит (Болест на Бехтерев), Псориатичен артрит, Подагра, Генерализирана остеоартроза, Системен лупус и други. Голяма част от заболяванията са характерни за младата възраст, дори и за детска възраст, в резултат от автоимунния им характер. Типично дегенеративно заболяване, което е свързано с напредване на възрастта е остеоартрозата или т. нар. стареене на хрущяла. Подаграта е метаболитно заболяване, посочва Камбурова.
Ревматоидният артрит е хронично възпалително ставно заболяване, от което страдат милиони хора по света, обяснява тя и допълва, че артритът засяга предимно хора (по-често жени) между 40 и 70-годишна възраст. Различава се от обикновеното стареене на хрущяла по автоимунния си характер и това, че обикновено протича като системно заболяване – може да засяга освен ставите, и другите органи и системи при продължителен ход, казва тя.
Предизвиква възпаление и увреждане на ставите, като може да засегне почти всички стави в човешкото тяло. При ревматоидния артрит често в серума на пациента при извършване на насочени кръвни изследвания може да се наблюдават специфични антитела, които организмът изработва срещу собствени структури, най-често в ставите, обяснява медикът.
Провокиращи фактори могат да бъдат инфекции, стресови ситуации, трамва, хирургични интервенции и други, пояснява д-р Камбурова.
Основната клинична картина е симетричен прогресиращ артрит, който води до деструкция на ставния хрущял, но паралелно могат да се наблюдават и извънставни прояви, свързани с органно засягане и увреда. При дебюта на болестта, заедно със симетричния артрит, може да има и конституционални симптоми – субфебрилна температура, загуба на тегло. Характерна е продължителната сутрешна скованост над 30 минути и често болка и скованост нощем, които будят пациента от сън, посочва Камбурова.
Най-често са ангажирани малките стави на ръцете, ставите на китката, малките стави на ходилата и глезенните стави. По-рядко възпалението обхваща раменни, коленни и лакътни стави. Артритът е типичен – характеризира се с болка, оток, затопляне на ставите и силно ограничена подвижност. Болните бързо изгубват функционален капацитет и изпитват силно заруднение в извършване на ежедневните си дейности, допълва медикът.
При подозрения за ревматоиден артрит пациентите първо трябва да се обърнат към своя общопрактикуващ лекар. Той ще ги насочи за изследване на провъзпалителни маркери- СУЕ (Скорост на утаяване на Еритроцитите) и CRP (C-реактивен протеин), които показват системно възпаление. Освен изследване на острофазови показатели, за диагностично уточняване на типа артрит е необходимо да бъдат изследвани и имунологични показатели. Класическият Ревматоиден фактор (РФ). В последните години откриването и изследването на антителата, насочени срещи цитрулинирани пептиди (ACPA) допълват ролята на ревматоидния фактор. Най-често използваните високоспецифични антитела са anti-CCP и anti-MCV.
Образните изследвания играят ключова роля при диагностиката и лечението на ревматоиден артрит. Стандартната рентгенография на длани с пръсти и китки и рентгенография на стъпала са средство на първи избор при поставяне на диагнозата и с цел проследяване на заболяването във времето в хода на терапия.
Целта на съвременната медицина по отношение на ревматоидния артрит е ранното откриване на болестта, предотвратяване на хроничните усложнения и органни увреждания.
Лечението е симптоматично и патогенетично. Целта е максимално бързо и агресивно лечение,за да се достигне бързо ремисия или минимална болестна активност. Така се предотвратяват тежки структурни увреди и инвалидизиране на болните. Ремисията е напълно възможно да бъде постигната при ранно диагностициране на заболяването.
Лечението е комплексно и е необходимо мултидисциплинарен подход. Използват се:
НСПВС (Нестероидни-противовъзпалителни средства) – те действат симптоматично по отношение на болката, но не променят и не забавят хода на болестта.
КС (Кортикостероиди) – имат мощно противовъзпалително действие и са необходими за бързото овладяване на тежък пристъп на артрит, но също не забавят прогресията на болестта.
БПАРС (Болестопроменящи антиревматични средства) – биват два вида: синтетични БПАРС и биологични БПАРС. Синтетичните са първа линия на лечение при РА (Метотрексат, Сулфасалазин, Лефлуномид, Хидроксихлорокин и други). При липсата на достатъчен терапевтичен ефект от синтетичните БПАРС, пациентът бива насочен за лечение с биологични БПАРС. Представляват моноклонални антитела срещу провъзпалителни цитокини и рецепторни молекули на имунокомпетентни клетки, които лежат в основата на възпалението при РА.
Изключително важно за пациентите с ревматоиден артрит е те да бъдат стриктно проследявани от лекуващ ревматолог, ранно улавяне на активност на артрита, бързо овладяване на симптомите и повишаване на функционалния капацитет. Благодарение на синтетичните и биологичните БПАРС голяма част от болните, диагностицирни навреме ,биват пощадени от тежките деформации и инвалидизация.
Бъдете отговорни към себе си, обръщайте внимание на симптомите на артрит. При съмение се обърнете към личния лекар или ревматолог за диагностично уточняване, съветва още д-р Камбурова.
