З агадката около хилядолетната драматична история на светилището при село Татул окончателно е разкрита, казва ръководителят на разкопките проф. Николай Овчаров, предаде БТА.
"Оказва се, че когато след римското завоевание на Тракия
през първите векове на новата ера древният архитектурен ансамбъл е бил превърнат в светска вила, споменът за светото място въобще не е изчезнал. Култовите функции обаче вече са извършвани на съседния хълм, където е построен монументален храм. След приемането на християнството в Родопите през V в. тази култова сграда е разрушена, а на нейно място е построена великолепна християнска църква", допълва проф. Овчаров.
Приключиха тазгодишните археологически проучвания на светилище край момчилградското село.
Те се осъществиха под ръководството на проф. Николай Овчаров от НАИМ-БАН и д-р Николай Бояджиев от РИМ-Смолян и са финансирани от община Момчилград.
Основната част от светилището е разкрита при мащабни разкопки в периода 2004-2007 г., когато бе потвърдена издигнатата още от видните траколози Иван Венедиков и Александър Фол хипотеза, че става дума за единствен по рода си античен храм на легендарния певец Орфей.
В МИНАЛОТО
През римската и византийската епоха монументалният архитектурен комплекс е превърнат в аристократична укрепена вила. В края на XI - началото на XII век тя е била собственост на видния ромейски велможа севаст Георги Палеолог, приближен на император Алексий І Комнин. Той е родоначалник на династията Палеолози, която управлява Византийската империя през ХІІІ-ХV в. С нея са родствено свързани владетелските династии на България, Сърбия, а по-късно и на Русия. А имението при Татул е било един от многобройните дарове, които признателният император Алексий І Комнин дава на своя най-виден пълководец.
НАЧАЛОТО НА ПРОУЧВАНИЯТА
При първите проучвания не бе открита църквата на византийската вила, каквато би следвало да има в такова богато имение, припомня проф. Овчаров. Но само на няколко десетки метра от древното светилище, на друг доминиращ над околността скален връх, тогава забелязахме незначителни следи от каменна сграда, ориентирана изток-запад. През 30-те години на ХХ в. кърджалийският краевед Никола Иванов отбелязва тези останки и ги определя като възможен християнски храм.
"Там през есента на 2022 г. заложихме нашите изкопи и триседмичните разкопки
се увенчаха с изключителен успех. На посоченото място действително бяха разкрити останките на голяма християнска църква. Според намерените материали, тя е построена през V-VI в. и е продължила да съществува през IX-XII в. Сградата впечатлява със значителните си размери, като дължината достига почти 18 м. Това я нарежда в челната тройка на откритите до момента християнски храмове в Източните Родопи", разказва археологът.
ИЗНЕНАДИТЕ
По думите му изненадите не са дотук. Неочаквано се оказа, че църквата е построена върху основите на още по-древна монументална сграда. Днес от нея са оцелели значителни части от зидове, както и широкият почти 2 м масивен каменен праг, напълно запазен на входа. Личат специално издяланите места за бази на колони, които са оформяли тържествения портал. Според откритите монети и керамика, тази сграда е построена през II-III в. и вероятно е представлявала голям храм.
