Б ързият растеж на градовете идва с много предизвикателства. Как можем да строим по-екологично? И как можем да поддържаме здравето и благосъстоянието на хората, живеещи в градските райони?
Изглежда, за да се постигне това са нужни компромиси. Много проучвания показват, че по-населените квартали се отразяват по-добре на планетата, но крият и по-високи рискове от депресия.
Може и да не изглежда изненадващо, че депресията е по-рядко срещана в провинцията. Стресът, шумът, замърсяването на въздуха, самотата или липсата на слънчева светлина на приземния етаж на висок блок са само няколко примера за предизвикателствата, пред които са изправени градските жители.
Тези фактори може всъщност да стоят зад 39-процентовия повишен риск от депресия за градските райони в западноевропейските страни и в САЩ.
Но както се оказва, някои градски райони са по-добри от други. Според ново проучване, публикувано в Science Advances, хората в предградията са по-склонни да бъдат депресирани, отколкото тези, които живеят в градските центрове.
New Research Reveals Which May Be Better For Mental Health: The City or The Suburbs https://t.co/BMDuFLUT3H
— ScienceAlert (@ScienceAlert) May 26, 2023
Важни фактори
„Искахме да разберем кои фактори в застроената среда са най-важни за психологическото здраве, така че градовете да могат да бъдат проектирани по-добре, за да бъдат едновременно устойчиви и да подпомагат психиката на хората.“
Един хектар земя може да приюти едно и също количество хора или с гъсто построени, ниски сгради, или с по-редки, но високи сгради. Високите сгради могат да бъдат или в гъстонаселените, оживени бизнес райони, или в по-малко гъсти градски райони с луксозни апартаменти с гледащи към голям парк.
Предградията обаче по-често са застроени с нискоетажни сгради. Какъв подход да предприемем?
Екипът, включващ изследователи от университета Йейл в САЩ, университетите в Стокхолм и Гевле в Швеция и университета в Орхус и университета в Копенхаген в Дания, разгледа много голямо количество изходен материал за проучването.
Използвайки инструменти за машинно обучение, ние изследвали сателитни изображения на всички сгради в Дания за 30 години (1987-2017). След това ги класифицирали в различни категории в зависимост от височината и плътността.
Комбинирали получената карта с индивидуални жилищни адреси и здравни и социално-икономически регистри в Дания. Това им позволило да отчетат факторите, които увеличават риска от депресия, като социално-икономически статус или родители, които са диагностицирани с психични заболявания.
Few communities understand academic stress and pressure better than Palo Alto, California. I salute @DaveCortright for his profound must-read essay. We MUST redefine "success" in the city before it irreparably harms more kids. https://t.co/jWAHrNtg9F
— Julie Lythcott-Haims (@jlythcotthaims) May 21, 2023
Резултатите не показват ясна връзка за това, че плътните градски райони влияят върху депресията. Това може да се дължи на факта, че гъстонаселените градски центрове могат да осигурят относително повече възможности за общуване в социални мрежи и взаимодействие – което може да е от полза за психичното здраве.
След отчитане на социално-икономическите фактори, най-високият риск бил открит в предградията с нискоетажни и еднофамилни жилища.
В крайна сметка многоетажните сгради на централни места или в близките предградия с лесен достъп до открити пространства – като зелени паркове или брегови линии – показват изненадващо ниски рискове.
Това означава, че типът район с повишен риск от проблеми с психичното здраве обикновено включва сгради със средна плътност и ниско застрояване, като крайградски райони за еднофамилни жилища.
Последици за планирането
Смятаме, че относително по-високите рискове от депресия, открити в предградията, може да се дължат отчасти на дългите пътувания с кола, по-малките открити пространства и недостатъчната гъстота на жителите, за да се създадат места, където да се събират, като напр. магазини, кафенета и ресторанти.
Но, разбира се, може да има и много други фактори.
Това не означава, че няма потенциални ползи от живота в предградията. Някои хора всъщност може да предпочитат уединението, тишината и възможността за собствена градина.
"Надяваме се, че това проучване може да се използва като основа за бъдещи градски планирания."
Добър вариант би могъл да бъде инвестирането във високи жилищни сгради, където начинът на живот не зависи от притежаването на лична кола, съчетано с обмислен пространствен дизайн за увеличаване на достъпа до брегови линии, езера или градски паркове.
May is #MentalHealthAwareness month. Here are ways Caring for Denver Foundation is supporting better mental health in the city of #Denver! https://t.co/gz1vOA8pw4
— Caring for Denver Foundation (@caring4denver) May 1, 2023
Би могло да се работи в посока да се подобри достъпа на съществуващите предградия до градските услуги и до обществените открити пространства.
Изследването показва колко социални са хората. Определено ниво на гъстота на населението е необходимо за създаване на оживени общности, които могат да поддържат магазини, бизнеси и обществен транспорт, като в същото време има достатъчно откритото пространство.
В Копенхаген хората си вземат бира или сладкиши и излизат с приятели покрай канала. Тези зони са както покрай магазините, така и в близост до природата – което прави пространствата социални. Градските центрове също имат по-малко лошо въздействие върху климата, отколкото разпръснатите предградия, където хората често използват автомобилите си.
Все пак резултатите от проучването в Дания може да не са пряко приложими за всички други страни. Социално-екологичните фактори на психичното благополучие зависят и от културния и географски контекст. Въпреки това рамката, разработена в това проучване, осигурява основа за по-нататъшни проучвания в различни части на света.
