П рез юни 2016 г. германският национален отбор по футбол се подготвя да се изправи срещу Словакия на Европейското първенство. Докато хилядите фенове се надпреварват да гледат решаващия мач в страната домакин Франция, група учени в Германия ги наблюдават с интерес.
Тяхната цел? Да изследват връзката между краткосрочния остър психически стрес и физическите последици, включително сърдечни пристъпи и инсулти. Сърдечно-съдовите заболявания, свързани с такива спешни медицински случаи, са водеща причина за смърт в световен мащаб, като отнемат живота на 18 милиона души годишно.
Рискови фактори
Според професор Хендрик Сагер, кардиолог от Техническия университет в Мюнхен, Германия, въпреки че е постигнат напредък в лечението на рискови фактори като диабет и затлъстяване, все още не са известни много неща за свързаните със стреса отключващи фактори.
"Тази спешна необходимост от действия ме мотивира да проуча приноса на некласическите рискови фактори, като например психическия стрес", каза Сагер.
Той ръководи изследователски проект, получил финансиране от ЕС, за да проучи как острият психически стрес причинява тежки сърдечни проблеми. Наречен STRATO, проектът приключва през януари 2024 г. след шест години.
Футболният мач Германия-Словакия се състоя година и половина преди началото на STRATO през февруари 2018 г. Германците спечелиха с 3:0.
Групата учени, сред които и Сагер, организира вземането на кръвни проби от 35 здрави фенове преди и веднага след мача. Експериментът е част от събирането на информация за STRATO, която анализира резултатите.
Когато екипът изследва кръвните проби, те показват бързо намаляване на броя на белите кръвни клетки, известни като левкоцити.
Атака на плаката
Проучвайки по-нататък, учените установили, че същият ефект се проявява и при мишки, когато при тях е предизвикан психически стрес чрез ограничаване на движението им. С помощта на методи за проследяване на клетките екипът научава, че изгубените левкоцити се поемат от тъканите, включително от сърцето.
Това може да предизвика разкъсване на мастни натрупвания, наречени плаки, в артериите, което може да доведе до инфаркт или други проблеми. За натрупването на плаки допринасят високохолестероловите диети, тютюнопушенето, затлъстяването и диабетът.
При стресираните мишки разкъсването на плаките е два пъти по-често, отколкото при нестресираните.
"Сега разполагаме с биологичен механизъм, който обяснява как острият стрес ускорява сърдечносъдовите проблеми", посочи Сагер.
Той смята, че преразпределянето на левкоцитите към сърцето, белите дробове и кожата може да е еволюирало при предците на хората, за да се увеличат шансовете за оцеляване при заплаха, като се осигури повече кислород за органите или се подготвят увредените тъкани за регенерация.
STRATO проучва и мерки за намаляване на свързаните със стреса ефекти.
Екипът установи, че предварителното третиране на мишки с определени противовъзпалителни антитела постига това чрез блокиране на молекули, които подпомагат движението на левкоцитите.
Ранни въздействия
В другия край на скалата са по-дългосрочните връзки между стреса в ранна възраст и състоянията в по-късен етап от живота.
Друг проект, финансиран от ЕС, се опитва да разкрие тези връзки. Наречен EarlyCause, той трябва да приключи на 30 юни 2024 г. след четири години и половина.
Изследователите от EarlyCause са се фокусирали върху три психични и физически състояния: депресия, коронарна болест на сърцето и диабет.
Тези стресове включват депресия на майката по време на бременността, насилие над детето, загуба на родител и социално-икономически лишения. Според проучване от 2022 г. повече от половината деца могат да преживеят някаква форма на тези състояния.
Професор Карим Лекадир, който изследва изкуствения интелект в медицината в Университета на Барселона в Испания, ръководи EarlyCause.
Той заяви, че знанията за това как стресът води до заболявания в по-късен етап от живота са ограничени, отчасти поради трудността да се установят връзки със заболявания, които могат да се появят десетилетия след това.
"Не е задължително интуитивно да се предположи, че психологическият стрес в детството ще доведе до сърдечносъдово заболяване 50 години по-късно. А и не е тривиално да се изследва", каза проф. Лекадип.
Изненадваща констатация
Изследователите по проекта са провели експерименти с мишки, плъхове и клетки, анализирали са съществуващи човешки данни и са използвали техники за машинно обучение.
Работата е разкрила потенциални биологични пътища, свързващи травмите в ранното детство с по-късни заболявания. Те включват нарушена реакция към глюкозата, промени в метаболизма и възпалението на тъканите, както и промени в състава на чревните бактерии.
Едно от откритията е, че хората, които са преживели психически стрес в ранна възраст, са по-склонни да развият няколко заболявания, а не само едно.
Това подсказва, че стресът в ранния живот има силно дългосрочно психическо и физическо въздействие.
Екипът е създал модели за машинно обучение, които да помогнат за проследяване на хората в риск.
"Тези модели са обещаващи", обясни Лекадир.
"Те показаха, че може да се интегрират всички тези данни и да се направи профилиране на риска. Трябва да се обърне по-голямо внимание на превенцията чрез скрининг, идентифициране на хората, които са в риск, и тяхното наблюдение", добави ученият.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
