- Експериментът на Филип Зимбардо от 1971 г. е прекратен след шест дни заради нарастващото психическо страдание и жестокостите над участниците.
- Студенти, разпределени на случаен принцип като надзиратели и затворници, постепенно се вживяват в ролите си, а надзирателите прибягват до унижения и наказания.
- Изследването поставя въпроса доколко средата и властовите роли влияят върху човешкото поведение и могат да подтикнат към жестокост.
THE FAMOUS PRISON STUDY WAS A FRAUD. WHAT ACTUALLY HAPPENED IS WORSE. For fifty years the Stanford Prison Experiment was taught as proof that power corrupts spontaneously, that put an ordinary man in a guard's uniform and cruelty will simply emerge. That story is not true, and I am not going to defend it. 1. In 2019 the researcher Thibault Le Texier published a re-examination in American Psychologist, working from Zimbardo's own archived tapes, which had been sitting there the whole time. 2. The tapes show the guards were coached. They were told what was expected. The brutality did not well up out of the human condition. It was directed. 3. One of them, Dave Eshelman, said so on the record to the journalist Ben Blum. He performed the cruelty because he believed it was what the researchers wanted from him. Now sit with that, because everybody rushing to say the study is debunked has stopped reading exactly one sentence too early. The comforting version was that cruelty is latent in us and escapes under the right conditions. The actual finding is that a young man will manufacture cruelty on demand, having never been threatened, because he worked out what the authority in the room wanted and gave it to him. That is not a smaller finding. It is the entire problem, and it has a much shorter fuse.
— Aaron Day (@AaronRDay) August 6, 2026
През август 1971 г. д-р Филип Дж. Зимбардо от Станфордския университет в Калифорния провежда експеримент, който и до днес се смята за едно от най-влиятелните изследвания в социалната психология. През 2007 г. той става основа на бестселъра на „Ню Йорк Таймс“ The Lucifer Effect („Ефектът на Луцифер“), а през 2015 г. по него е заснет пълнометражният филм The Stanford Prison Experiment („Станфордският затворнически експеримент“). Изследването се превръща във важна част не само от психологическата наука, но и от популярната култура.
Макар събитията по време на експеримента да са обезпокоителни, те дават на много хора представа колко силно обстоятелствата могат да влияят върху поведението. Освен това подтикват мнозина да се замислят за природата на злото. Колко тревожни са били резултатите? Планираният за две седмици експеримент е прекратен само след шест дни заради обезпокоителните мащаби на малтретирането и жестокостите, извършвани от студенти, изпълняващи ролята на надзиратели, срещу други студенти, играещи затворници.
Целта на изследването е да провери как животът в затвор влияе върху поведението и да проучи въздействието на ситуационните фактори, вместо да се съсредоточава единствено върху личностните характеристики на хората.
След като публикува обява във вестник, Зимбардо избира 24 студенти, които са в добро психическо и физическо здраве. Идеята е на случаен принцип девет от тях да бъдат определени за затворници, девет за надзиратели, а шестима да останат в резерв, в случай че се наложи да заменят някого.
След разпределението деветимата, определени за затворници, са „арестувани“ и незабавно отведени в импровизиран затвор на окръг Станфорд. В действителност той представлява мазето на сградата на катедрата по психология в университета.
При пристигането си студентите са с обръснати глави и подложени на щателен личен обиск, както и на обезпаразитяване, мерки, целящи да ги лишат от усещането за индивидуалност и човешко достойнство. Всеки затворник получава униформа и номер, за да бъде намалена личната му идентифицируемост.
Надзирателите, натоварени с управлението на затворниците, не преминават никакво специализирано обучение. От тях се очаква сами да измислят правилата, по които ще управляват своя затвор.
Inside ‘The New Stanford Prison Experiment,’ Netflix’s Controversial Reality Series: ‘People Are Going to Have Very Strong Feelings’ (EXCLUSIVE) https://t.co/9aEwEeg8V5
— Variety (@Variety) October 18, 2026
Най-зловещите научни експерименти в историята
- Шест дни, през които ситуацията излиза извън контрол
В рамките на шест дни се разиграва поредица от шокиращи събития. Първият ден преминава привидно спокойно, но на втория избухва бунт. За да принудят затворниците да се приберат обратно в килиите си, надзирателите използват пожарогасител и ги обстрелват с неговата струя.
Надзирателите отнемат леглата на затворниците и започват да използват дори изолационни килии. Те прибягват и до психологически тактики, опитвайки се да разрушат солидарността между затворниците чрез създаването на килия с привилегирован режим.
Докато всички участници в експеримента, включително самият Зимбардо, все по-дълбоко се вживяват в ролите си, животът в този „затвор“ бързо се превръща в реална и заплашителна ситуация за мнозина.
36 часа след началото на експеримента затворник № 8612 е освободен заради остър емоционален стрес. Преди това обаче той погрешно убеждава останалите затворници, че са попаднали в капан и нямат право да напуснат, като настоява, че случващото се вече не е експеримент.
Това засилва страховете, които много от затворниците вече изпитват. Ден по-късно се налага да бъде освободен и затворник № 819, след като изпада в истерия в кабинета на д-р Зимбардо.
С течение на времето надзирателите стават още по-жестоки и измислят все по-необичайни наказания. Те принуждават затворниците да участват в сексуализирани ситуации, например да прескачат един друг над полуголите си тела.
Надзирателите лишават затворниците от правото на храна и ги принуждават да се обиждат взаимно. Дори самите затворници стават жертва на ролята си на подчинени.
По време на фиктивно изслушване пред комисия по условно освобождаване всеки от тях е попитан дали би се отказал от всички пари, спечелени до момента, в замяна на незабавно освобождаване. Повечето отговарят утвърдително, а след това се разстройват, когато молбите им за освобождаване са отхвърлени, въпреки че всъщност имат право да се оттеглят от експеримента по всяко време.
Те са се вживели толкова дълбоко в подчинената си роля, че са забравили или дори престанали да обмислят собствените си права.
Former US Army Soldier Roderick Ramsay was sentenced to 36 years in prison in 1992 for taking part in one of the most damaging spy rings in history. Ramsay was a brilliant young soldier stationed in West Germany in the early 1980s when he was recruited by Sergeant First Class Clyde Conrad. Conrad was already selling classified information on US Army and NATO military defenses to a Hungarian intelligence officer. Between 1983 and 1985, Ramsay helped gather additional information for sale, receiving around $20,000 USD in the process. He left the service with his crimes undiscovered. By 1988, Conrad had been arrested in Germany, but investigators did not yet realize the full scope of his activities. FBI Special Agent Joe Navarro accompanied an Army counterintelligence agent to what he anticipated would be a routine, voluntary interview of a former associate of Conrad, now living in Tampa, FL. But while interviewing Ramsay, Navarro noticed his cigarette tremble when Conrad’s name was mentioned. That single nonverbal cue led Navarro to pursue a separate investigation against Ramsay which gradually uncovered the catastrophic damage he and Conrad had perpetrated against US forces in Germany. Conrad had recruited several other Soldiers into his spy ring and had even sold some of the most sensitive information imaginable: the codes for America’s nuclear arsenal. For episode 182 of the Spycraft 101 podcast I spoke with Joe Navarro, author of Three Minutes to Doomsday. We discussed his experiences as an FBI agent and the subtle cues which defined a massive Cold War espionage investigation. The episode is available now. #fbi #army #spy #germany #coldwar https://t.co/0gmvPnNIaX
— Spycraft101 (@spycraft101) October 19, 2026
Нова атракция - хора сами плащат,за да влязат в затвора
- Какво разкрива експериментът за природата на злото?
На шестия ден д-р Зимбардо прекратява експеримента заради продължаващото влошаване на емоционалното и психическото състояние на затворниците.
Макар резултатите на моменти да представляват ужасяващ поглед към възможностите на човешкото поведение, те допринасят и за развитието на психологическата наука.
При анализа на случаи като изтезанията в затвора Абу Грейб в Ирак или изнасилванията и масовите жестокости по време на клането в Нанкин, Китай, изводите на Зимбардо помагат на психолозите да разглеждат жестокото поведение като резултат от конкретната ситуация, а не непременно като проява на предварително съществуващи личностни особености.
