Противоречивата традиция на лятното часово време

В секи март преместваме часовниците с един час напред и така лятното часово време удължава следобедите ни. Без значение дали ви харесва или не тази промяна не минава година, в която хората да не поставят под въпрос спорната традиция.

Кой въведе лятното часово време?

The Bizarre Origin Story of Daylight Savings Time - https://t.co/DNi38laC7Z #daylightsavings #originstory pic.twitter.com/JiwEaJULbt

— HeraldWeekly (@HeraldWeekly) February 21, 2023

Противоречивата традиция за изместване на времето е въведена не от кой да е, а от Бенджамин Франклин през 1784 г. Въпреки това, той никога не е възнамерявал тя да се приема сериозно. Човекът просто се пошегувал.

Докато работел като френски посланик, Франклин изпратил писмо до The Journal of Paris, в което се оплаквал, че слънцето вече си е добре и изгрява в 6 сутринта. С престорена сериозност Франклин възкликнал: „Видях го със собствените си очи. И след като повторих това наблюдение през следващите три сутрини, намирах същия резултат“. Той изложил предимствата от манипулирането на времето, които освен всичко спестявали и пари. Един такъв режим щял да позволи на хората да стават със слънцето и да си лягат със залеза му, като по този начин ще съгласуват работния си живот с неговите цикли. Всичко това започнало като малко забавление, скоро се възприело като сериозна идея. Трудната част в цялата история е да се разбере дали самият Франклин наистина е мислел това сериозно, защото сарказмът е труден за откриване в писмена форма. Въпреки че, когато се прочетат предложенията на Франклин, нужни за въвеждането лятно часово време, според него - да се раздадат свещи, да се обложат капаците на прозорците и да се стреля с оръдия по улиците сутрин, за да се събуждат хората, които да се прилагат от въоръжена полиция, честно казано е трудно да вземем думите му сериозно.

Шегувал ли се е Бенджамин Франклин?

Lol that you believe that’s the origin of daylight savings time. https://t.co/2FgovbzV72

— Mr. Anderson (@Scott_Ander) March 11, 2023

Въпреки че е ясно, че Франклин се засмя с писмото си, е много вероятно, според професор Майкъл Даунинг от университета Тъфтс, тази шега да се е превърнала в доста сериозна идея. Както обяснява професор Даунинг, Франклин е бил проницателен мислител, особено що се отнася до производителността. „Той постоянно пишеше за проблемите на опазването, неща като количеството лой, използвано за свещи. Не можеше да спре да забелязва неща, които биха могли да се направят по-ефективно, ако бяха направени по неговия начин. Така че мисля, че в крайна сметка не беше съвсем шега.

Преобръщане на реалността

Current time format is actually the best, it's the standard time that's the issue.

Fk the uniform time act of 1966. pic.twitter.com/dVVdbB55oa

— robotbear.eth 👺 (@iamrobotbear) March 15, 2023

Със забележителния си произход - от шега, не е чудно, че лятното часово време се е заиграло с реалността. В САЩ няма определено изискване за това щатите да спазват лятното часово време. Всъщност Хавай и Аризона игнорират това, което прави останалата част от страната и се преструват, че концепцията не съществува.

Щатите, които спазват смяната на времето се придържат към стандартизирани часове, но това не винаги е било така. До въвеждането на Единния закон за времето през 1966 г., различни щати и дори различни местности в тези щати можели да определят свои собствени правила, което довело до една наистина сюрреалистична атмосфера, в която времето не било понятие, на което човек да разчита. Наистина, на някои места спазването на лятното часово време можело да бъде личен избор, което означава, че времето за едни съседи можело да е съвършено различно. Професор Даунинг описал един интересен феномен, на който се натъкнал в Минесота, от 60-те години на миналия век.

В 18-етажна офис сграда, всеки посетител озовал се там попадал в странен свят, „който помещаваше девет етажа от градски служители, които спазваха лятното часово време, и девет етажа от провинциални служители, които не го спазваха“. По това време пътуванията с градския транспорт били още по-хаотични поради факта, че можеше да минаваш през множество квартали и всеки да е със собствен подход към лятното часово време. В книгата си „Хванете дневната светлина: Любопитната и спорна история на лятното часово време“ Дейвид Прерау описва особено смешен автобусен маршрут от Маундсвил, Западна Вирджиния до Стюбенвил, Охайо - маршрутът, който превеждал пътниците през толкова много разлики в времето, че „пътниците трябваше да сменят часовниците си седем пъти по този маршрут от 56 км.“

Толкова странно
Нещата в САЩ се поизгладили след въвеждането на Закона за единното време (1966), но в глобален мащаб ситуацията все още е много странна. Повечето африкански и азиатски държави изобщо избягват лятното часово време. Австралия изпитва смесени чувства към това, като на някои места го спазват, а на други твърдо се противопоставят. Междувременно повечето региони на Европа и Северна Америка са се научили да го използват доста ефективно. Русия обаче... В Русия било трудно да бъде накара цялата страна да разбере за случващото се. Както обяснява професор Даунинг, Съветският съюз за първи път бил „насърчен“ да премине на лятното часово време от Сталин през пролетта на 1930 г. Единственият проблем бил, че Сталин „забравил“ да каже на хората да върнат часовниците си назад през есента. И така, по думите на професор Даунинг, „часовниците в Русия били отклонени с един час в продължение на 61 години“.

„Грешката“ най-накрая бил коригирана през март 1991 г., когато руските официални власти инструктирали населението да не сменя часовниците си тази пролет, а просто да си „легнат както обикновено“. Дотогава обаче хората развили дълбоко вкоренен навик. Резултатът бил, че някои региони последвали директивата, но други продължили напред и смениха часовниците си. Латвия, Естония, Молдова и Литва също преместили часовниците си с един час напред. Междувременно някои хора в Таджикистан, Казахстан и няколко други изолирани региони по някакъв начин разбрали напълно погрешно директивата и върнали часовниците си с час назад, създавайки още един разрив във времевия сюрреализъм. Така времето се оказало застрашено от разкъсване на все повече и различни фрагменти.