В началото били 63. А сега са почти двойно повече – 118.
Точно преди 150 години, на 6 март 1869г. знаменитият научен труд на Дмитрий Менделеев „Съотношение между свойствата на елементите и атомните им тегла“ е прочетен на заседание на Руското химическо общество.
Така се ражда периодичната таблица на химичните елементи на Менделеев.
„Това е азбуката, която ни позволява да общуваме със света около нас и ни дава възможността да създадем много лекарства, метали и нови вещества”, споделя химикът Марко де Виво от Италианския институт по технологии.
Проследяваме историята на периодичната система далеч в миналото. Освен видимите химични елементи като платината, живака и цинка, древните философи като Аристотел предричали съществуването на една комбинация от видими и невидими материи, които в последствие се наричат „елементи на Платон”.
Много години по-късно, през 1869г., Менделеев организира химичните елементи в таблица според тяхната атомна маса. Негови последователи ще установят, че броят на протоните в ядрата на химичните елементи са най-важната характеристика и ще модифицират формулировката на периодичния закон.
Първите 94 елемента от таблицата се срещат в природата, а останалите 24 се получават само в следствие на лабораторни експерименти. Най-лекият химичен елемент е водородът, а най-тежкият е уранът.
Повечето елементи от периодичната таблица са метали, а единствените два елемента, чието агрегатно състояние на стайна температура е течно, са живакът и бромът.
Според Марко де Виво периодичната таблица на Менделеев е фундаментален скок в историята на науката.
„Ставаме все по-добри в изграждането на нови елементи. В бъдеще ще знаем как да ги комбинираме по-успешно. Стига само да споменем, че от въглерода успяхме да получим графита”.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитни новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
