К огато през 2015 г. космическият апарат на НАСА "Нови хоризонти" прелетя край Плутон, той върна снимки със сладка изненада: сърцевидна форма върху повърхността на планетата джудже.
Сега изследователите смятат, че са разкрили произхода на тази космическа валентинка. Сърцето се е образувало при бавен, лъкатушещ сблъсък с ледена скала, по-широка от дължината на Канзас.
Изследователите са определили този сценарий, като са използвали компютърни модели за симулиране на ударите върху повърхността на Плутон и получените образувания. Сърцевината на Плутон, научно известна като Томбо Регио, получава светлата си окраска от азотен лед. Ударите между ледени тела в далечните части на Слънчевата система не са като тези по-близо до Слънцето, казва съавторът на изследването Ерик Асфауг, професор в Лунната и планетарна лаборатория на Университета в Аризона.
"Свикнали сме да мислим за планетарните сблъсъци като за невероятно интензивни събития, при които можете да пренебрегнете подробностите, с изключение на неща като енергия, импулс и плътност. Но в далечната Слънчева система скоростите са много по-бавни, а твърдият лед е силен, така че трябва да сте много по-прецизни в изчисленията си. Ето къде започва забавлението", казва Асфауг в изявление.
Под ръководството на Мартин Юци, старши изследовател в Университета в Берн, Швейцария, екипът използва симулационен метод, наречен хидродинамика на изгладените частици, за да тества различни ъгли на сблъсък и размери на импакторите, за да научи коя динамика би довела до образуването на Спутник Планиция - западната част на сърцето на Плутон. Тази област с площ около 800 квадратни мили (2 000 квадратни километра) се намира на около 4 км по-ниско от околностите си.
Екипът установява, че образуванието вероятно е възникнало в резултат на косо разположен сблъсък, което е довело до издължената му форма. Това вероятно се е случило в началото на историята на Плутон.
Ледената скала, която се е ударила в Плутон, вероятно е била с диаметър около 730 км, твърдят авторите на изследването. Поради леденото ядро на Плутон ударът не е разтопил и втечнил части от планетата, както би могло да се случи при сблъсък в по-топъл климат, което е позволило на удрящото се тяло да потъне в ядрото на планетата.
Вместо това удрящото тяло вероятно се е сплескало на повърхността на Плутон. Дори и сега той може да се намира точно под гладкия азотен лед, който покрива Спутник Планиция.
"Някъде под Спутник се намира остатъчното ядро на друго масивно тяло, което Плутон така и не е усвоил напълно", каза Асфауг.
Симулациите показват още, че Плутон не притежава подповърхностен океан под ледените си външни слоеве, съобщават изследователите. Тъй като сърцето на Плутон има по-малка маса от останалата част от повърхността на планетата джудже, то би трябвало постепенно да мигрира към полюса, докато Плутон се е въртял в продължение на хилядолетия. Но образуванието се намира близо до екватора на планетата - странно положение, за което изследователите по-рано предполагаха, че може да се дължи на динамиката на огромно тяло от подповърхностна течна вода.
Новите изследвания показват, че не е необходимо да има течен океан, за да се обясни разположението на сърцето на Плутон, казва Юци в изявлението си.
"В нашите симулации цялата първична мантия на Плутон е изкопана от удара и тъй като материалът от ядрото на импактора се разпръсква върху ядрото на Плутон, той създава локален излишък на маса, който може да обясни миграцията към екватора без подповърхностен океан или най-много много тънък такъв", каза Джуци.
(Във видеото може да научите повече за: НАСА показа снимка на „Сърцето” на Плутон)
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!