С лучвало ли ви се е да чуете някой да разказва за шестия си рожден ден или за Коледа, която е имал на осем години, и да си помислите: чакай, как можеш да си спомниш това?
Някои от нас си спомнят по-добре ранните години, отколкото други. Това може да се дължи на факта, че някои от нас "губят" тези ранни спомени, за да освободят място - "Да имаш малко спомени от детството е често срещано явление. С течение на времето мозъкът трябва да освободи място за нови преживявания", споделя Healthline.
Те добавят, че "също така е по-малко вероятно да си спомняте неща, които са имали слабо емоционално въздействие или ако сте преживели травма в детството".
Но лицензираният терапевт Джеф Гентър, известен в TikTok като Therapy Jeff, предлага друга теория: това дали си спомняте ярко детството си или не, може да има повече общо със стила ви на привързаност, отколкото с нивото на травмата.
Това, което не помните, може да е също толкова важно, колкото и това, което можете да си спомните. "В това, което не се помни, има също толкова голямо значение, колкото и в това, което се помни", споделя консултантът.
Той добавя, че ако наистина не можете да си спомните как е реагирало семейството ви, когато сте разчитали на неговата подкрепа, "това са ценни данни".
По-нататък Гюнтер се позовава на проучване на Калифорнийския университет, което показва връзка между емоционалната памет и стила на привързаност.
"Избягването е свързано с дефицити в работната памет за положителни и отрицателни стимули, свързани с привързаността", се казва в документа. "Тези констатации са в съответствие с предложението, че избягващите индивиди отбранително ограничават обработката на потенциално стресираща информация."
Гюнтер казва, че е установил, че това "е вярно" в неговата практика.
"Повечето от избягващите клиенти, които лекувам, имат малко спомени от детството", казва той. - "особено тези, които включват емоционална подкрепа."
"Това е знак, че те са се научили в началото на живота си да изтласкват чувствата си на място извън съзнанието в опит да станат самодостатъчни", добавя той.
Междувременно по-тревожно привързаните сред нас "помнят почти всичко. Те се научават да задоволяват нуждите си, като са свръхбдителни към думите и поведението на родителите си".
След това Гюнтер обяснява, че въпреки че тревожно привързаните и по-избягващите партньори могат да изпитват затруднения да се разбират помежду си, важно е да не се опитват да играят на обвинения.
"Те просто разиграват емоционалните планове, които родителите им са оставили", добавя консултантът. "Нека да поставим вината там, където наистина й е мястото - твърдо върху тяхното семейство."
Разбира се, съветваме да предприемете стъпки за подобряване на психичното си здраве, ако вашият стил на привързаност - или друг проблем - се отразява негативно на взаимоотношенията ви и/или на ежедневието ви.
