Т ози базов лагер е построен от британския изследовател и пионер Робърт Фалкън Скот през 1911 г., по време на експедиция до Южния полюс.
Построена е, за да подслони всичките 25 души, 19 понита и 34 кучета и да ги запази живи в продължение на две години. Повече от 100 години по-късно тази постройка е напълно запазена...като капсула на времето.
"О,боже мой, усеща се миризмата. Това е тюленска мас и е била тук от 1911 г. Можеш да си представиш хората в леглата, как са седнали на масата и се хранят. Посудата е тук. Захар, какао. О, боже мой", споделят посетители в лагера днес.
Надпреварата за Южния полюс
През 1909 г. в Англия се завръща Ърнест Шакълтън, бивш спътник на Скот, който същата година прави неуспешен опит за достигане на Южния полюс. Неговите разкази за пътя към полюса и за възможностите за достигането му откъм море Рос още повече разпалват национални съревнования в първенството за достигането му. Появяват се десетки проекти, реални и фантастични експедиции към полюса подготвят в Япония, САЩ и Германия. Англия не желае да отстъпи първенството в изследването на южния континент въобще и особено достигането на Южния полюс и Скот започва усилена подготовка за осъществяване на това мероприятие.
На 1 юни 1910 на кораба "Тера Нова" той се отправя към Антарктида и на 3 януари 1911 влиза в залива Макмърдо, където хвърля котва, недалеч от предишната стоянка на "Дискавъри" и започва пренасяне на товарите на сушата. В своя поход към полюса освен кучета Скот за първи път използва малки манджурски кончета, купени от Далечния Изток, и моторни шейни – също нововъведение в Антарктика. Няколко дни след установяването на базовия лагер Скот научава, че има конкурент в лицето на норвежеца Руал Амундсен. От този ден нататък започва трагедията на Скот и неговите другари.
На 2 ноември 1911 (един месец след Амундсен) екипът на Скот тръгва към полюса, като постепенно спомагателните партии, съпровождащи основната група, се прибират в базата. Още с тръгването си експедицията е споходена от неудачи и трудности, отчасти от грешки на ръководителя, отчасти от стеченията на обстоятелствата.
Най-напред от строя излизат моторните шейни, а манджурските кончета, които Скот предпочита пред кучетата, са застреляни на 9 декември – свършва фуража за тях и не издържат лютия студ и натоварването. На 11 декември назад са върнати и последните два кучешки впряга и се налага всички да се впрегнат в шейните и да ги влачат след себе си. На 21 декември в базата се връщат четирима човека, а на 4 януари 1912 – още трима.
Оттам на юг в последните 250 км продължават петима: Робърт Скот, Едуард Уилсън, Хенри Боуърс, Лоурънс Оутс и Едгар Ивънс. След изтощително пътуване, те достигат целта на 17 януари 1912, но установяват, че Амундсен ги е изпреварил с пет седмици. Скот записва в дневника си: Норвежците са ни изпреварили – Амундсен се оказа първи на полюса! Чудовищно разочарование! Всичките мъки и тежести – заради какво? Аз с ужас мисля за обратния път...
Връщането действително се превръща в катастрофа.
Разочаровани, гладни и страдащи от скорбут тръгват обратно. Когато групата се връща, попада на виелица, която продължава девет дни. На 29 март 1912 г. Скот пише в дневника си: Краят не може да е далеч. Може би е жалко, но не мисля, че мога да пиша повече.
Месеци по-късно Скот и неговата група са открити измръзнали от студ, на 160 километра от базовия лагер.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
