Л епенка на окото, шапка, папагал на рамото и акцент от Уест Кънтри - този образ на пирата от т.нар. златен век на пиратството (около 1650-1730 г.) все още е широко застъпен в народното въображение.
Зад всички морски песни и ром обаче много пирати от това време са били брутални и безчувствени.
Те са имали свои собствени правила и тези, които са ги нарушавали, са били строго наказвани. Предстои да разгледаме девет жестоки метода за наказание, използвани от пиратите.
1. Пляскане с железа
Сравнително леко наказание на борда на пиратски кораб е било оковаването на китките и глезените, известно като "пляскане с железа". След това пиратът, който се е държал лошо, обикновено е бил вкарван в някой тъмен, влажен ъгъл на кораба с много малко храна и вода, ако изобщо има такива, за определен период от време. Понякога те можели да бъдат оставени на палубата по време на страшна буря или да бъдат поставени в кошница, която след това се окачвала на бушприта (стрелата, която сочи напред от носа на кораба).
2. Изпотяване
Това сравнително незначително пиратско наказание е кръгова версия на бягането през ръкавица. Провинилият се бил завързван за централната мачта на кораба и бил каран да "танцува" по палубата. Кавалерите се събирали наоколо и с удоволствие измъчвали нарушителя, като го удряли с ножове и кинжали, докато той се промъквал покрай тях.
Често това мъчение се съпровождало от звуците на цигулка, а екипажът изпивал грог и се присмивал.
3. Увреждане
Пиратският кодекс на пиратския капитан от XVIII в. Бартоломю Робъртс, известен като Черния Барт, предвиждал неприятно наказание за пират, хванат да краде от приятел. Носът и ушите на виновника щели да бъдат отрязани и той трябвало да изтърпи нещо като полумароканство, при което бил свален на брега на място, което не било много хубаво, но имало някаква форма на цивилизация.
Известният с жестокостта си пират Едуард Лоу обичал да измъчва пътниците на заловените от него кораби. Той отрязвал ушите, а на един нещастен португалски капитан Лоу отрязал устните, сготвил ги и принудил пленника да ги изяде.
4. Килхаулинг
"Внимавайте, лумпени, иначе ще получите килхаулинг!
Когато бил осъден на "килхаулинг", непослушният член на екипажа бил връзван за краката, влачен по кила (дъното на лодката) и отново връщан нагоре. Накрая жертвата често се превръщала в кървава каша, а дрехите и кожата ѝ били разкъсани от острите корали, полепнали по кораба. Разбира се, ако не се удави, което често се случвало.
Пренасянето с кил не е било предвидено като метод за екзекуция, но често е било смъртоносно. Има сведения за такива случаи чак до средата на XIX век.
5. Биене с камшик с девет опашки
Познат и просто като "котката", "котката с деветте опашки" е бил дивашки камшик от девет възела, завързани в краищата. Понякога в края на всяка нишка имало куки за риба или мускетарски сачми. Камшикът се държал в чувал и когато настъпвал моментът за бичуване на човека, "котката" се изваждала от чувала, откъдето идва и изразът "да пуснеш котката от чувала".
Според много пиратски кодекси, като този на Джон Филипс, капитан на "Отмъщението" от 1724 г., нарушителите на правилата, осъдени на бичуване, получавали 39 удара с камшик. Това число, известно като "закон на Мойсей", се е смятало за максималното, което човек може да преживее. Много от страдалците преживявали много повече удари, но и много от тях умирали, след като получавали много по-малко.
Често котката все още е била покрита с кръв и вътрешности от последния затворник, така че гангренясването на раните от камшика вероятно е било това, което е убило много от жертвите.
6. Обесването в док за екзекуции
Екзекуционният док е място за екзекуции в близост до доковете в Уопинг, Източен Лондон, предназначено за виновните за престъпления в открито море: пирати, контрабандисти и бунтовници.
Публичните екзекуции в Екзекушън Док започват около 1400 г., като при тези ранни екзекуции осъдените са забивани на кол на плажа и са удавяни от прилива.
През XVI в. методът се променя и затворниците се обесват с вериги на същото място, докато умрат. По време на прилив телата са били напълно потопени във водата. Обикновено те били отрязвани след няколко дни, но някои от тях оставали на повърхността по-дълго.
Големи тълпи се събирали на реката с лодки и на брега, за да наблюдават екзекуциите.
Известният пират капитан Уилям Кид е обесен в екзекуционния док през 1701 г. Като възпиращо средство тялото му било покрито със смола (за да се запази по-дълго) и оставено да виси в желязна клетка в Тилбъри, Есекс, в продължение на три години.
Последното обесване в екзекуционния док е извършено около 1830 г.
7. Разходка по дъската
Един от най-известните аспекти на пиратския живот е, че непопулярният пират или пленник е принуден да ходи по дъската. Този метод на екзекуция е включвал ходене на затворника по дървена дъска, окачена на борда на кораба. Вързани с въжета и принудени с помощта на нож да си проправят път до края, те се хвърлят от ръба във водата и потъват, за да умрат в "шкафчето на Дейви Джоунс" (дъното на морето).
Датският пират Джон Дердрак и легендарният речен пират от Ню Йорк Сейди Козела са сред тези, за които се твърди, че са принуждавали пленниците да вървят по дъската.
По-често обаче пиратите вероятно просто са хвърляли провинилите се мати зад борда без помпозност и обстоятелственост.
8. Сушене на слънце
Малкият остров Dead Man's Cay, Ямайка, сега е популярно сред туристите място за красота. Но в епохата на пиратите единствените разходки с лодка до това място са били в едната посока, тъй като това е било място за екзекуции. Пиратите, заловени от британски служители, били изкарвани на греблото до залива и затваряни в желязна клетка, която висяла на стълб, забит в земята. На жаркото карибско слънце, без храна и вода, те никога не издържали дълго.
9. Марулиране
За пиратите, извършили тежко нарушение на пиратския кодекс, като дезертьорство или кражба на дублони от колега-буканиер, наказанието било марулиране.
Това на практика било смъртна присъда. Нещастният приятел бивал отвеждан на отдалечен, необитаем остров без източник на храна и прясна вода - и след това оставян там да умре. Давали им само бутилка ром, пистолет и малко прах.
Пиратският капитан Едуард Инглънд и няколко негови приятели са известни с това, че през 1720 г. са блокирани на остров в Индийския океан. След четири месеца те успяват да избягат, като построяват лодка и отплават за Мадагаскар.
Треперете!
