Н а 21 февруари 1997 г. човек, на име Мел Уотърс, позвънил в късното американско вечерно радио токшоу "Coast to Coast with Art Bell" с много странна история за разказване.
Според Уотърс, в неговия имот, на около 14 километра западно от Еленсбърг, Вашингтон, имало дупка, която изглежда била без дъно. Уотърс казал на водещия, че ако местните хора започнат да хвърлят боклука си в дупката (първото нещо, което ви хрумва да направите, когато откриете аномалия от научен интерес) тя никога няма да се напълни.
Той продължил да защитава твърдението си като разказал, че докато разучавал мястото, той спуснал абсурдно количество корда за въдица в дупката в опит да определи нейната дълбочина.
„Както обикновено взех кучетата с мен... те обаче не искаха да се доближат до проклетото нещо“, каза той в програмата „и ако се опитах да ги заведа там на каишка, те се запъваха с краката и не искаха да помръднат в посока на дупката."
Той твърдял, че пуснал над 24 000 метра корда, без да достигне дъното.
Земната кора на сушата е променлива. Средно е с дебелина около 30 километра, въпреки че под планински вериги може да достигне до 100 километра. Ако твърдението на Уотър било вярно, дупката щяла да е по-дълбока, отколкото която и да е, създадена от човека.
Тази титла принадлежи на Колския свръхдълбок сондаж на Колския полуостров в северозападна Русия. Проектът, който обхванал периода от 24 май 1970 г. до момента след разпадането на Съветския съюз, показа, че най-дълбоката част на дупката достига 12 263 метра под повърхността.
Изглежда малко вероятно някой да се е натъкнал на толкова дълбока дупка, без никой преди това да не е чувал за това, но странното свидетелство на Уотърс не свършва дотук. Според него дупката имала и други мистериозни свойства, включително възкресяване на мъртви кучета. В предаването той твърди, че местен жител хвърлил мъртвото си куче в дупката, само за да се появи живо малко по-късно при ловец. Но кучето така и не се върнало при своя "стопанин".
Други странни твърдения включват, че радиостанциите, поставени близо до дупката, възпроизвеждали стара музика, а металите, държани близо до нея се превръщали в други вещества.
Градската легенда се разпространила и други твърдели, че също са виждали дупката, но никой от тях никога не разкрил точното ѝ местоположение. Разбира се, това е много вероятно, защото приказката е измислица. Уотърс продължил да твърди, че правителството го принудило да им даде под наем земята, върху която била дупката, без обяснение, което му донесло парите, с които да се премести в Австралия.
Разследванията показват, че няма данни за Уотърс в района, нито за жена му, която трябвало да работи в университета. Много хора търсили самата дупка, но така и не са представени доказателства за нейното съществуване.
Дупката, вероятно измислица или градска легенда, не е възможно да съществува, както е описана, много преди да стигнете до частта че „връщала кучетата от мъртвите“.
„Геологически и физически не е възможно една дупка да е толкова дълбока“, каза Джак Пауъл, геолог от Департамента по природни ресурси на щата Вашингтон, който беше попитан за дупката.
„Би се срутила в себе си под огромния натиск и топлина от околните слоеве.“
Пауъл вярва, че легендата е била породена от местна златна мина, която имала вход в местно поле, с шахта от около 27 метра, което, макар и наистина доста дълбоко, едва ли е точното определение за „бездънно“.
