К огато космическият кораб „Касини“ върна радарни сканирания на повърхността на спътника на Сатурн Титан, резултатите били умопомрачителни.
Той разкрил гигантски езера или морета от течен метан, пълна липса на вълни и нещо, което изглеждало като острови в гигантските течни басейни. Сега екип от учени смята, че това може да са петна от органични молекули, които се образуват в атмосферата, събират се в езерата и се носят наоколо!
Космическата сонда „Касини“ с размерите на автобус била изстреляна през октомври 1997 г. Пътуването коствало на кораба 3,5 милиарда километра, помощ от гравитационни прашки след изстрелване от Венера (два пъти), Земята и Юпитер, преди да пристигне през юли 2004 г.
Мисията на Сатурн продължила 14 години, когато Касини се гмурнал в атмосферата на Сатурн на 15 септември 2017 г. Докато бил там, той обиколил Сатурн общо 290 пъти, изследвал много от неговите луни и открил още седем.
Особено интересна част от мисията била тази на сондата „Хюйгенс“, която била качена на борда на „Касини“, за да стигне своята крайна дестинация - Титан.
Титан е най-голямата луна на Сатурн, втората по големина луна в нашата Слънчева система. Тя е по-голяма от нашата Луна и дори от планетата Меркурий. Това е и единствената луна, за която е известно, че има плътна атмосфера и големи, стабилни водни тела на повърхността си.
Атмосферата на Титан използва хитър трик - тя трансформира газове като метан и азот в органични съединения.
Екипът, ръководен от Ксинтинг Ю от Тексаския университет, проучи какво се случва с тези съединения, когато достигнат повърхността на Титан.
Изненадващо те откриха, че съединенията достигат повърхността като твърди вещества, дори когато попаднат в езерата. Точно това, което се случи по време на проучването им беше това, което екипът искаше да проучи.
Ако са структурирани като гъба, с предимно празни пространства, тогава те просто биха се носели из повърхността. Ако от друга страна са твърди, те все още биха могли да плават в зависимост от техния състав, в противен случай просто биха потънали на дъното на езерото.
Една мистериозна особеност на Титанианските (ако това изобщо е дума) езера, която беше засечена от радар по време на проучването, бяха временни ярки петна. Те бяха наречени „магически острови“, защото изглеждаха само временни елементи.
Екипът установи, че единственото правдоподобно обяснение за наблюденията е, че твърдият материал, кацащ на повърхността и понякога случайно в езерата, трябва да е порест по природа, което му дава способността да плава.
