В продължение на векове тайнствени учени се трудели в уединени лаборатории в търсене на една неуловима цел - Философския камък. Стремежът им бил да превърнат обикновените метали в злато и да създадат еликсир на живота - вещество, което дава безсмъртие. Тези потайни учени били алхимиците.
Алхимията има своите корени в древността, по-специално в Древен Китай, Гърция и Египет. Тя намерила пътя си към средновековна Европа и се превърнала в занимание, което подобно на Светия Граал завладявало въображението и вдъхновявало смелите и ярките хора.
До появата на съчиненията на Робърт Бойл по химия през 60-те години на XIX век алхимията се разглежда като легитимно и уважавано природно изследване. Някои от най-великите мислители на средновековна и ранномодерна Великобритания се занимавали с алхимия. Сър Исак Нютон експериментира, Свети Тома Аквински е запален практик, а Чарлз II дори е построил алхимична лаборатория в личните си покои. Не всички обаче ги харесвали. Германският владетел Фридрих Вюрцбургски поддържал специални бесилки за обесване на алхимици.
1. Джордж Рипли (ок. 1415 - 1490 г.)
Джордж Рипли е каноник в манастира Бридлингтън в Йоркшир. Рипли е не само водещ църковен деец и някогашен камерхер на папа Инокентий VIII, но и един от водещите алхимици в Европа през XV век.
Рипли нарича алхимията "тази свещена наука" и му се приписват няколко важни алхимични труда. В едно от тях, "Съставът на алхимията", той разглежда тайните на превръщането на неблагородни метали в злато чрез "най-правилните и съвършени средства". В тази книга Рипли въвежда читателя в "дванайсетте порти" на алхимическата работа по създаването на Философския камък.
Трудът на йоркширеца е толкова влиятелен, че в началото на XVII век един умен човек на име Леонард Сметли създава зашеметяващ илюстрован ръкопис, наречен "Свитъците на Рипли", който представлява визуализация на магията на Рипли.
Може би Рипли наистина е бил вълшебен металург? Това би могло да обясни как той очевидно е успявал да изпраща ежегодно злато на стойност 100 000 лири стерлинги като военна помощ на рицарите на Свети Йоан в Родос.
2. Томас Нортън (преди 1436 г. - 1513 г.)
Томас Нортън, роден близо до Бристол някъде преди 1436 г., е алхимик, известен с дългата си римувана поема, в която разказва за тайните на "алкимията", които научил като ученик на стария майстор Джордж Рипли. Нортън произхождал от влиятелно търговско семейство и бил алхимик и чест посланик на крал Едуард IV.
В известната поема на Нортън "Алхимичен орден" той твърди, че е успял да направи еликсир, който да дава безсмъртие, макар че според сведенията самият той никога не се е възползвал от успешна алхимична работа. Твърди се, че един от експериментите на Нортън бил провален от слуга, който избягал със скъпоценна течност, а в друг случай една кметица, която се сдобила с неговите материали и оборудване, станала много богата, може би неслучайно.
3. Томас Чарнок (ок. 1524 г. - 1581 г.)
Съвременник на Джон Дий, тайнствения съветник на Елизабет I, роденият в Кент Чарнок започва алхимичните си търсения още в ранна възраст, наследявайки библиотека с езотерични знания от своя чичо. След това, като младеж, той е наставляван в алхимията от свещеник и абат.
Години наред се труди и се твърди, че е близо до пробив, когато през 1555 г. експлозия в работната му стая осуетява напредъка му. Две години по-късно той е принуден да постъпи на военна служба. Когато го откарват, той разрушава лабораторията си (според някои източници я разрушава от гняв, а според други - за да не бъдат разкрити тайните му). Когато Чарнок се завръща от военна служба във Франция, той отново започва да работи върху алхимията, докато не умира повече от 20 години по-късно.
След смъртта на Чарнок местните жители на селото му в Съмърсет не смеят да живеят в старата му къща, тъй като го смятат за магьосник и вярват, че тя е обитавана от духове. В края на XVII в. в стената на къщата са открити документи, написани от Чарнок. В тях той твърди, че е успял в житейския си стремеж да изработи Философския камък.
4. Едуард Кели (1555 - ок. 1597)
Роденият в Уорчестър Едуард Кели е един от най-известните окултисти в британската история. Той води драматичен живот - от отрязването на ушите му от двора на Тюдорите за фалшифициране до работата му като алхимик на служба при императора на Свещената Римска империя и приятелството му с Джон Дий.
Кели се хвалел, че е успял да изработи Философския камък и че може да превръща неблагородни метали в злато. Рудолф, императорът на Свещената Римска империя, го наема като алхимик и го прави барон. Императорът водил скъп начин на живот и искал Кели да изпълни обещанията си и да изкара малко злато. Когато плодовете на труда на Кели се оказали без злато, императорът го хвърлил в затвора.
Шест години Кели тънел в килия в чешки замък. Когато кралица Елизабет не успява да осигури освобождаването му, той прави опит да излезе на свобода, като хвърля въже от прозореца на замъка и се опитва да слезе. Пада, чупи си крака и скоро след това умира.
5. Артър Дий (1579 - 1651)
Лекар на кралски особи, сред които крал Чарлз I и цар Михаил I, Артър Дий е роден като син на известния Джон Дий в Мортлейк на южния бряг на Темза и е погребан в Норич. През 1629 г., по време на 14-годишния си престой в Москва, където работи като главен лекар на царя, той съставя обемист том по алхимия, като се опира на вече съществуващи трудове.
През последните години учените разшифроваха част от кодираните текстове на Дий по алхимия. Текстът представлява инструкциите на Дий за създаването на Философския камък. В тези бележки Дий заявява, че ако следвате неговата рецепта, "ще имате истински златотворен еликсир [...] и тези, които страдат от някаква болест, ще бъдат възстановени здрави".
6. Джеймс Прайс (1752-1783 г.)
Роденият в Лондон Прайс е изтъкнат учен, който през последните години от живота си се насочва към алхимията.
През 1783 г. той извършва няколко демонстрации по алхимия в лабораторията си в Съри, на които стават свидетели редица авторитетни личности като връстници и водещи химици. Съобщава се, че е успял да произведе злато и сребро чрез смесване на определени химикали и метални елементи. Кралското общество, уважаваната академия на науките, в която Прайс членувал, поискало да се увери в това. Прайс се опитал да ги отблъсне, но в крайна сметка се съгласил да им покаже чудната си алхимия.
След като приема трима членове на Кралското общество в лабораторията си в Гилдфорд, за да им докаже работата си, той внезапно изпива колбата с отрова, която е приготвил по-рано (това е лаврова вода, силно дестилирана, за да съдържа смъртоносно количество прусинова киселина), и умира пред очите на колегите си.
