В секи от нас някой ден ще умре, но въпросът е как. Каналът 7-те НАЙ във Vbox7 селектира някои от най-нелепите умирания, които не бихме пожелали на никого.
Убит от собствената си брада
През 16 век кметът на града Браунау на Ин, Ханс Стайнингер се славел със своята изключително дълга брада, която достигала 137 см. За да се движи свободно, Ханс навивал брадата и я прибирал в джоба си. Една септемврийска нощ през 1567 г., в града имало голям пожар. Сред хаоса брадата на Ханс излиза от джоба му, той се спъва в нея и пада по стълбите, чупейки врата си и умира. В негова чест има паметник на стената на църквата „Свети Стефан“, а брадата му е запазена и може да се види в местния исторически музей.
Убит от учтивост
Тихо Брахе е известен датски астроном и алхимик, който живее през 16 век. Израснал в благородническо семейство, той е възпитан да бъде изключително учтив. По време на банкет в Прага му се налага да стане от масата, за да отиде да уринира. За да не бъде неучтив, той решава да издържи седнал на масата до края на вечерята. Когато се прибира вкъщи се оказва, че задържането е предизвикало толкова лоша уринарна инфекция, че умира единадесет дни по-късно.
Убит от собствения си смях
Хризип е гръцки философ от 3 век пр.н.е. и е част от школата на стоицизма. Той има толкова нелепа смърт, че човек трудно би я приел сериозно. Хризип умира от своя смях. Един ден докато се разхожда, попада на магаре, което яде смокиня. Сцената му се струва толкова забавна, че не може да спре да се смее, докато не губи съзнание и не умира в пристъп на смях на 73 години.
Убит от дирижиране на музика
Жан-Батист Люли е френски музикант и танцьор. Крал Луи XIV го назначава за кралски композитор на инструментална музика и му дава титлата кралски музикален майстор. Кариерата на Люли върви добре, докато случайно не се самоубива, докато дирижира. Преди да бъдат изобретени палките, диригентите използвали тежки дървени или метални пръчки, с които удряли по земята. По време на един от концертите, Люли удря крака си с тоягата, а нараняването причинява инфекция. За да го спасят се налага да отрежат крака му, но Люли е танцьор и забранява. Инфекцията се разпространява по цялото му тяло и той умира два месеца по-късно.
Убит от аларма на часовник
През 1880 г. Сам Уордел е фенерджия във Флатбуш, Ню Йорк. Неговата работа включва паленето и гасенето на уличните лампи. За да се събужда толкова рано всяка сутрин, той решава да разработи своя собствена система за будете, включваща будилник, свързан с тежък камък. Изобретението работело идеално, докато за едно коледно парти не мести будилника от обичайното му място. Сам е толкова пиян и уморен, че забравя да то върне на старата му позиция, така алармата се включва, а 10-килограмовия камък пада върху главата му и го убива.
Убит от шега
Адвокатът от Торонто Гари Хой обичал да доказва здравината на прозорците в офиса му и редовно се хвърлял върху тях, за да си направи шега с колегите. След пореден опит, Гари полетял заедно с прозореца от 24-тия етаж. Този път стъклото отново не се било счупило, а само се извадило от рамката.
Убит от доказателство
През 1871 г. адвокатът Клемент Валандигам решава да докаже пред съда, че клиента му е невинен и не е застрелял човек. Той твърди, че убитият е притиснал пистолета с тялото си и така се е самоубил. Адвокатът представя пред съда позата, в която е застанал убития, но не знае, че пистолета е зареден и се прострелва фатално. Така доказва, че клиента му е невинен, но с цената на живота си.
