С лънцето винаги е играло жизненоважна роля за оцеляването ни като вид. Не е чудно, че Слънцето е очаровало човешката цивилизация още от праисторията - от осигуряването на светлината, необходима за отглеждането на културите, които ядем, до топлината и витамин D, необходими за оцеляването.
Проследяването на движението на Слънцето по небето е човешки навик, който с течение на времето е придобил множество значения. От отбелязването на смяната на сезоните до определянето на времето за засаждане на реколтата и чак до отчитането на часовете в денонощието - човешката цивилизация се е изградила около движението на Слънцето. Но не само практическите приложения са подхранвали манията ни по звездата - тя е имала голямо значение и за духовното и религиозното развитие.
Наблюденията и честванията на Слънцето се срещат в културите по целия свят през цялата история, като много от тях се въртят около преминаването на Слънцето през нашето небе. Може би една от най-еднозначно отбелязваните фази на Слънцето е лятното слънцестоене.
Лятното слънцестоене, което се отбелязва на 21 юни в Северното полукълбо и на 21 декември в Южното полукълбо, е най-дългият ден на Земята. Благодарение на наклона на земната ос тогава северната или южната част на Земята се намира в най-близката си точка до Слънцето. Белязано от дълги дни, къси нощи и по-топло време, хората наблюдават лятното слънцестоене още от неолита. Но какво е това астрологично събитие, което се случва два пъти годишно и е завладяло въображението на хората през цялата история?
Ето осем интересни факта за лятното слънцестоене, които показват, че то е много повече от една фаза.
1. То пристига като по часовник
Ще ви бъде простено, ако си помислите, че лятното слънцестоене настъпва по различно време в зависимост от това къде се намирате в полукълбото, но истината е, че то се случва в един и същи момент за всички. Благодарение на часовите пояси по земното кълбо може да се намираме в различни части на дните си, но независимо дали се намирате в Европа, Америка или Арктическия кръг, слънцестоенето ще се случи в един и същи момент за всички нас.
2. Времето е неподвижно
Коренът на думата слънцестоене идва от латинските думи за слънце и застой, защото Слънцето изглежда неподвижно в най-високия си (или най-ниския, през зимата) връх на небето.
3. Това не е най-ранният изгрев на слънцето през годината
Въпреки че лятното слънцестоене е най-дългият ден, то не е с най-ранния или най-късния залез. В зависимост от географската ширина най-ранният изгрев на слънцето ще се случи някъде около средата на юни, а най-късният залез - към края на месеца.
4. Наблюдавано е през цялата човешка история
Доказателства за наблюдение на траекторията на Слънцето могат да се видят в древните култури по света и през цялата човешка история. Петроглифите и пещерните рисунки, датиращи от 36 000 г. пр. н. е., показват, че ранният човек е разбирал преминаването на Слънцето през небето.
Най-ранните доказателства за човешкото разбиране на слънцестоенето могат да бъдат открити в Набта Плая в Нубийската пустиня в Египет. Датираща от поне 6000 години, колекцията от камъни се подрежда по траекторията на Слънцето всяка година. В момента на равноденствието камъните се намират директно под върха на Слънцето, което означава, че камъните не хвърлят сянка.
5. Наводняването на Нил
Не само преминаването на Слънцето е било важно за лятното слънцестоене в Древен Египет. Всяка година слънцестоенето съвпадало с прииждането на Нил и било обявено за важно време за земеделието на древната цивилизация.
Само 3% от египетския ландшафт са били подходящи за земеделие, което означава, че целият живот в древната цивилизация е зависел от прилива и отлива на Нил. Всяка година водата се покачвала, носейки със себе си изключително плодородна тиня, която освежавала земеделските земи и гарантирала, че всяка нова година ще има богата реколта.
6. Гръцки празници
Древните гърци отбелязвали своите празненства в средата на лятото с фестивала Крония - празник, посветен на бог Кронос. Вярвало се е, че по времето, когато Кронос е управлявал земята, човешката цивилизация е живяла в златен век. Животът бил подкрепян от боговете, което означавало, че на човека не му се налагало да се труди или да работи на полето, за да си осигури добра реколта всяка година. Тъй като не се е изисквал труд, човекът е можел да живее хармонично, без да има нужда от работа или робство.
Древните гърци щели да си спомнят за тази златна епоха, като празнували заедно като равни. Робите били свободни от задълженията си, за да се насладят на празника, и участвали в дейностите на събитието като равнопоставени, а не като подчинени. И богати, и бедни се събирали заедно, за да се забавляват с игри, да пият и да отпразнуват първата реколта за годината.
7. Древният римски празник на дома и огнището
Древните римляни празнували средата на лятото с фестивала Vestalia в чест на Веста, богинята на домашния уют и домашния живот. Събитието се е празнувало предимно от жените и е било време, когато вътрешното светилище на храма на Веста е било отворено за посетители.
По време на фестивала жените правели жертвоприношения в замяна на благословии за себе си и семействата си. В последния ден на празника храмът се затварял, помитал се и се изчиствал отгоре до долу като акт на пречистване.
8. Празнува се по целия свят и днес
Днес лятното слънцестоене все още се празнува всяка година с редица разнообразни и богати традиции и практики в средата на лятото. В Обединеното кралство обектът Стоунхендж е отворен за обществеността, за да се наблюдава изравняването на слънцето с древния монолит, а в Норвегия се пали огромен огън. Достигайки височина от над 40 м, огънят поставя световен рекорд като най-високия огън в света.
Това е новата Dacia Spring, най-достъпният европейски EV">
