А ктрисата Валентина Каролева гостува в подкаста „Мон Дьо: Храмът на историите“, където говори за детството си, белязано от зависимостта на майка ѝ, за смъртта ѝ, за живота между Лондон и България и за професионалния си път в театъра и киното. В разговора с Мариян Станков – Мон Дьо тя очертава как личните преживявания са оформили избора ѝ да бъде актриса и начина, по който гледа на професията и семейството си.
- Детството: тишина и ранна зрялост
Каролева се описва като тихо и преждевременно зряло дете. В детската градина се е стремяла да не създава проблеми. Спомен от нейна учителка, че е била „най-тихото и спокойно дете“, я разстройва години по-късно, защото зад това стои усещане за самота.
Около 10-годишна започва да разбира, че майка ѝ има сериозен проблем с наркотиците. По думите ѝ майка ѝ вече открито говорела, че това, което прави, не е лечение, а зависимост, и че се опитва да се справи. Така Валентина още като дете се сблъсква със света на наркотиците и абстиненцията.
Най-тежкият спомен е от момент, когато е била около седемгодишна и майка ѝ си е поставяла хероин венозно пред нея. Каролева разказва за кръв, напрежение и усещането, че трябва да помага, въпреки страха си. Тя описва ситуацията като сцена от филм на ужасите и себе си като дете, което се опитва да се справи с нещо, което не разбира.
- Страхът от загубата и последният разговор
Актрисата признава, че през детството най-много я е било страх да не загуби майка си. Въпреки трудностите е имала спокойни моменти – основно при баба си, където е усещала сигурност и грижа.
Денят, в който научава за смъртта на майка си, го описва като „филм“. Съпругът ѝ влиза през деня и ѝ казва, че майка ѝ е починала. Вместо да плаче, тя изпада в странно вцепенение, отива в банята и започва да се моли, без да осъзнава напълно какво се е случило. След това звъни на брат си и двамата излизат да говорят за нея, докато тя не може да приеме мисълта за свят без майка си.
Последният им разговор е на 3 март. Те се чували всеки ден. Майка ѝ тогава ѝ казала да се моли за нея, защото усещала, че нещо не е наред. На следващата сутрин излиза да тича и е намерена на игрище. Аутопсията сочи проблем със сърцето, а по-късно става ясно, че тя е имала неразположения и е натоварила организма си с интензивни тренировки.
- Семейството и връзката с Александър Каролев
Няколко години по-късно семейството преживява още една загуба – смъртта на бащата на съпруга ѝ, Александър Каролев. Валентина разказва, че и при двете трагедии е била бременна – след смъртта на майка ѝ се ражда дъщеря им, а след загубата на свекър ѝ – синът им. Тя вижда в това своеобразна приемственост.
С Александър Каролев се запознават чрез общи приятели и разговори във Facebook. Той я ухажва класически, включително с букет от 51 рози преди първата им среща. Валентина е била на 16 години, а връзката им се е развивала между България и Лондон. По думите ѝ егоизмът е това, което най-често разделя хората, но съпругът ѝ я учи да влиза в гледната точка на другия и силно я подкрепя професионално.
- Завръщането в България и пътят на актрисата
От няколко месеца семейството живее официално в България. Каролева казва, че се чувства добре, защото бързо е започнала да работи това, което обича, но признава, че напасването към новия живот е труден процес. Според нея реалността тук не е толкова лоша, колкото често се описва, но я дразнят манипулациите и начинът, по който системно се заобикалят правилата.
Професионално Каролева определя сцената като „магия“. Тя вече има сценичен дебют и споделя, че с всяка роля обича професията си повече. Първото сериозно признание за таланта си получава, когато е поканена без кастинг за филма „Брънч за начинаещи“. Там осъзнава, че не е само драматична актриса, а може да работи и в комедията, като подхожда към нея през сериозността на героя.
Тя вярва, че всяка роля стига до точния актьор и че нейното различие е в готовността да се променя напълно за образа. Каролева казва, че за нея най-важна е искреността, а не „лъскавата опаковка“.
- Майчинството като най-уязвима точка
Най-слабото ѝ място днес са децата. Тя се определя като „много добричка майка“, която понякога губи търпение, но най-трудно понася да ги вижда да страдат. Майчинството, по думите ѝ, е зоната, в която е най-емоционално уязвима.
В края на разговора Валентина Каролева казва, че ако можеше да погледне на себе си отвън, би си казала да продължи напред и да носи това, което умее – светлина към хората чрез работата си на сцената и екрана.
