Престъпления ще могат да се разкриват с помощта на котешка ДНК

П рестъпниците скоро ще могат да бъдат залавяни, ако са собственици на котки, с помощта на нов метод за ДНК тестване.

Около една четвърт от домакинствата в Обединеното кралство притежават котка, а статично заредените косми на техните любимци лесно полепват по дрехите на собствениците.

Това означава, че собственик на котка, който е престъпник, теоретично може да бъде разпознат на мястото на престъплението с помощта на котешки косми, които са били изчистени от дрехите му.

Но котешките косми не са толкова добри, колкото собствената ДНК на престъпника, която съдържа забележими повтарящи се участъци от генетичния код, наречени "къси тандемни повторения" (STRs) - открити във вид ДНК, наречен ядрена ДНК.

В котешките косми няма достатъчно ядрена ДНК, за да се открият тези STRs, тъй като коренът на котешкия косъм, който съдържа този тип ДНК, обикновено е изсъхнал.

Котешката козина обаче е по-добър източник на един вид ДНК, наречена митохондриална ДНК, предавана по женски.

Но тя обикновено е разбита на фрагменти в косъма, което осигурява непълно отчитане на ДНК.

Тъй като всички домашни котки имат един и същ малък брой предци, една типична проба може да принадлежи на хиляди различни котки.

Сега обаче учените са постигнали пробив, който може да доведе до революция в студени случаи, като например неразкрити убийства, като съпоставят котешки косми с конкретна котка.

Изследователите вече могат да вземат фрагменти от митохондриална ДНК и да направят още милиарди от тях, като използват PCR тест, подобен на този, използван за Ковида.

Всеки от фрагментите изписва един и същ генетичен код от митохондриалната ДНК на котката, но всеки от тях е като непълно фотокопие.

Когато обаче те се умножат по милиарди, технологията, която може да се затрудни само с няколко копия, може да идентифицира общия генетичен код на фрагментите.

По този начин се пресъздава пълната митохондриална ДНК на котката - което никога преди не е било възможно.

Доказано е, че тя работи за идентифициране на останките на изгубена котка, като използва ДНК от козината ѝ, проверена с помощта на сина на котката.

Д-р Джон Уеттън, член на екипа, допринесъл за този пробив, от университета в Лестър, заяви: "Досега котешките косми на местопрестъпленията не бяха вземани под внимание, защото котките имат толкова сходна ДНК.

Но този метод може да идентифицира отделни котки, дори десетилетия след смъртта им, така че може да бъде безценен в студени случаи.

Твърди се, че новата техника е около 10 пъти по-разграничителна от използваната преди това техника, която разглежда само кратък фрагмент от ДНК на котешки косми.

Професор Марк Джоблинг, съавтор на изследването от университета в Лестър, заяви: "В наказателни дела, в които няма налична човешка ДНК за изследване, козината на домашните любимци е ценен източник на свързващи доказателства, а нашият метод ги прави много по-ефективни.

"Същият подход може да се приложи и за други видове животни - по-специално кучета".