Х елоуин не е единственото време от годината, когато духовете на починалите излизат да се забавляват. По Коледа воалът между световете на живите и мъртвите също е тънък.
Готови ли сте да ви изплашим до безумие с шест истински истории за призраци?
- Коледна традиция за разказване на истории
Векове наред във Великобритания е имало традиция, която вече е почти забравена, дългите коледни нощи да се прекарват, като семейството се скупчва около огнището и се разказват истории за призраци.
Много древни езически празници на зимата, като например Юле, включват смъртта и свръхестественото и това също са били периоди от годината, когато семейства и общности се събират и разказват истории. Това издържа и се развива през вековете, а през 17 век Робърт Бъртън изброява „веселите приказки“ за „вещици, феи“ и гоблини като популярно коледно забавление.
Но Чарлз Дикенс, с неговата известна история за призраци от 1843 г.,"Коледна песен", както и г-н Джеймс, наистина помогнаха за затвърждаването на популярната асоциация между свръхестественото и Коледа.
Смята се, че самият Дикенс се появява във фантомна форма всяка година пред Царевичната борса в Рочестър, виждан там в полунощ на Бъдни вечер да настройва стрелките на часовника си.
Ето шест истински разказа за предполагаеми коледни призраци.
1. Страховитит просяк - замъкът Penkaert
Грандиозният замък Penkaert в Лотиан, Шотландия датира от 16 век.
Една известна история за замъка е за просяка Александър Хамилтън, който една нощ през 17 век почуква на вратата му, търсейки храна и подслон. Казано му да се махне, той проклина семейството и няколко дни по-късно домакинята и дъщеря ѝ умират от мистериозна болест. Хамилтън е осъден, брутално измъчван и екзекутиран в Единбург. Говори се, че призракът му обикаля все още замъка.
2. Изплашените слуги - Сандрингам Хаус
Прочутата резиденция в Норфолк на кралските особи някога е била описвана като „най-уютната къща в Англия“, но по време на Коледа всяка година се предполага, че призраци дебнат из коридорите на огромната викторианска резиденция.
Твърди се, че това започва в навечерието на Коледа и продължава няколко седмици, а през 20-ти век включва истории за класическа активност на полтъргайст в помещенията за прислугата в къщата – мистериозни стъпки, самозатварящи се врати, светлини, които се включват и изключват многократно.
Говори се също, че се чува тежко дишане от празни стаи в служебните коридори и коледни картички, за които е установено, че са преместени необяснимо. В един момент слугите отказват да влязат сами в определени стаи.
И крал Джордж V, и крал Джордж VI умират в Сандрингам.
3. Коледен поход на мама - Мадингли Хол
Мадингли Хол, близо до Кеймбридж, сега е конферентен център, но някога е бил център на огромно имение, собственост на видната фамилия Хайнд.
Сър Франсис Хайнд бил депутат по време на управлението на Елизабет I. При разширяването на залата той събаря църква в близкото село Хистън, за да осигури строителни материали.
Това било почти четиридесет години след смъртта на майка му, лейди Урсула, която според легендата "се обърнала" в гроба си при разрушаването на църквата и оттогава се смята, че обикаля залата и нейният призрак дебне по коридорите през нощта.
Всяка Бъдни вечер се казва, че призракът на лейди Урсула се разхожда между залата и църквата (или това, което е останало от нея) в Хистън (въпреки че в наши дни тя трябва да пресече магистрала, за да стигне до там).
4. Изтръпнали от страх - 50 Berkeley Square
Лондонската кула често е описвана като най-обитаваната от духове сграда в Лондон. Но какво да кажем за най-обитаваната от духове къща в столицата? В продължение на много години това зловещо признание принадлежеше на 50 Berkeley Square, внушителна градска къща в георгиански стил в луксозния Мейфеър.
През 18-ти и 19-ти век мястото е било свързвано с мистериозни смъртни случаи, като жителите и гостите на къщата очевидно са виждали призраци и след това са били намерени мъртви.
Една такава среща с призраците се случва през 1887 г.
Била Бъдни вечер и двамата моряци, Блъндън и Мартин, били в отпуск в Лондон. В онази студена вечер обикаляли мрачните, мъгливи улици в търсене на квартира. Случайно попаднали на площад Бъркли 50 и били доволни, че намерили стая там за през нощта. Блъндън се чувствал неспокоен в тъмнината и не можел да заспи. Посред нощ той трескаво събудил Мартин навреме, за да види тъмен призрак, който се задавал към тях.
Блъндън отишъл за оръжие и призракът се стрелнал към него. Междувременно Мартин със замъглени очи избягал на улицата от страх.
По-късно той се върнал в къщата с полицай и за свой ужас видели Блъндън в края на стълбите, мъртъв. Вратът му бил счупен, а очите и устата му били широко отворени, сякаш бил умрял от страх.
5. Призракът на кафявата дамата - Рейнхам Хол
В отдалечените дълбини на Норфолк, забулено от високи дървета, се намира имение - Рейнхам Хол. През мразовития декември на 1835 г. къщата била пълна с гости за коледния сезон. Двама от групата получили малко повече празничен дух, отколкото били очаквали за една вечер.
Полковник Лофтъс и г-н Хокинс били ангажирани една вечер в дълга шахматна битка, продължила след полунощ.
След като си пожелали лека нощ на стълбищната площадка, двамата мъже видели „странно облечена“ жена да стои до вратата на спалнята на домакинята. След като се разходила малко по коридора, жената изчезнала.
Когато полковник Лофтъс се натъкнал на фантома друга нощ, той тръгнал след нея, изправяйки се лице в лице с призрак, който приличал на благородничка, но също така била нереална, с адски блясък, излъчващ се от нея и нямала очи.
Когато полковникът разказал на собствениците на залата за привидението, те просто заявили, че е видял известната „Кафява дама от Рейнъм“. Известна снимка от 1936 г. на голямото стълбище на залата твърди, че показва прословутата призрачна дама!
6. Призрачните просяци от Брамбър, Съсекс
Замъкът Брамбър в Западен Съсекс е бил векове наред собственост на могъщото семейство де Браозе, господарите на Брамбер.
В началото на 13 век Уилям, 4-ият лорд на Брамбър, се скарал с крал Джон. Това било голяма грешка. Джон преследвал Уилям през Англия, Ирландия и Уелс, завземайки земите му и пленявайки семейството му.
Една от версиите за събитията гласи, че децата на Уилям са били държани като заложници от краля и в крайна сметка са умрели от глад в замъка Уиндзор. Според местната легенда се смята, че призраците на децата дебнат по пътищата на Брамбер в тъмни нощи, облечени в дрипи и преследвайки и привличайки минувачите за храна.Традицията в селото гласи, че по време на Коледа призраците на децата, момче и момиче, също могат да бъдат видени да бдят скръбно над руините на бившия им дом, замъка Брамбър.
