П рез март 1959 г., когато китайските войски потушават опит за въстание в Тибет, Тензин Гяцо — 14-ият Далай Лама — бяга в Индия.
По това време, млад мъж на около 20 години, бъдещето пред него вероятно е изглеждало мрачно.
Тъй като малко държави са били склонни да реагират на действията на Китай, той се изправя пред трудната задача да защити тибетците и техните културни и духовни традиции, пише ВВС.
Born in 1933, Tenzin Gyatso, the 14th Dalai Lama, has led an incredible and challenging life. Thrust into leading his country as a teenager due to China’s invasion, undermined by the Chinese government at every turn, and eventually forced to flee into exile in India, he is… pic.twitter.com/GNBIZ2O9rx
— Li Jiaming(ངག་དབང་ཁའེ་, Ang Li) (@Leo_Lee_Fighter) June 30, 2025
Въпреки десетилетия, прекарани в изгнание, влиянието му далеч надхвърля границите на собствената му общност. Днес той е не само духовният водач на тибетците и жив символ на надеждите им за завръщане в родината, но и глобална икона на мир и един от най-уважаваните религиозни лидери в света.
През 1989 г. е отличен с Нобелова награда за мир за последователната си позиция срещу насилието в борбата за тибетско самоуправление.
Пекин продължава да го смята за опасен сепаратист, въпреки че той нееднократно е заявявал, че не се стреми към независимост, а към автономия в рамките на Китай.
След като цял живот е прекарал в центъра на сложните отношения между Китай и Тибет, Далай Лама вече гледа към бъдещето.
По случай 90-годишнината си през юни 2025 г., той потвърди, че след смъртта му ще има наследник — изявление, което разсея съмненията относно продължаването на над 600-годишната институция на Далай Лама.
🔴 Tenzin Gyatso, el dalai-lama, fa 90 anys#TotEsMou3Cat ▶ https://t.co/QeCDq0vE3b pic.twitter.com/awBTJnTfLz
— 3Cat (@som3cat) July 2, 2025
- Лидер още от дете
14-ият Далай Лама е роден на 6 юли 1935 г. в малко село извън съвременните граници на Тибет. Родителите му, които го нарекли Лхамо Дондуб, били фермери с няколко други деца.
Когато бил на две години, група будистки духовници го разпознали като прераждането на предишния — 13-и — Далай Лама, и той бил възкачен на трона преди да навърши четири. Получил монашеското име Тензин Гяцо.
Учи в манастир и получава титлата „Геше Лхарампа“ — най-високата академична степен по будистка философия.
През 1950 г., когато е едва 15-годишен, китайската Народноосвободителна армия нахлува в Тибет. В отговор на това Далай Лама поема пълната политическа власт като държавен глава.
През май 1951 г. Китай налага т.нар. „Споразумение от 17 точки“, което формално интегрира Тибет в състава на Китайската народна република.
На 10 март 1959 г., китайски генерал кани Далай Лама да присъства на представление на китайска танцова трупа. Тибетците се опасяват, че това е капан с цел отвличане и хиляди се събират около двореца му, за да го предпазят.
Протестите бързо прерастват в масови демонстрации срещу китайското военно присъствие, а последвалите репресии от страна на Народноосвободителната армия водят до хиляди жертви, според различни източници.
Няколко дни по-късно Далай Лама решава да напусне страната — решение, което той описва като вдъхновено от пророчество, получено чрез личния му оракул. Преоблечен като войник, той напуска двореца под прикритието на нощта.
След 15-дневен труден преход през Хималаите, заедно със своите приближени, достига до границата с Индия. Индийското правителство му предоставя убежище, а той се установява в град Дхарамшала в северна Индия, който впоследствие се превръща в седалище на тибетското правителство в изгнание.
Около 80 000 тибетци го следват в изгнание, като мнозина се установяват в същия район.
The Dalai Lama turns 90 years old this week. The only certainties he has offered about his successor is that they will be born in a “free” country and that he alone has the power to decide who they are.
— The Economist (@TheEconomist) July 1, 2025
1843 magazine unpicks the politics of reincarnation https://t.co/oc92lWwgCG
- Пътят на „средния път“
В изгнание, Далай Лама се заема с мисията да съхрани културата на тибетския народ и да изнесе каузата му на световната сцена.
Той се обръща към Организацията на обединените нации и успява да убеди Общото събрание да приеме резолюции през 1959, 1961 и 1965 г., в които се призовава за защита на правата на тибетците.
Предлага т.нар. „среден път“ — модел, според който Тибет остава част от Китай, но получава реално самоуправление.
През 1987 г., на фона на протести в Лхаса срещу засиленото заселване на китайци от етническата група хан, той представя план от пет точки, който предвижда Тибет да се превърне в зона на мир.
Никога не изоставя философията на ненасилието, което му носи международно признание и Нобелова награда за мир през 1989 г.
Нобеловият комитет хвали неговия мирен подход, като го определя като „още по-забележителен на фона на страданията, причинени на тибетския народ“.
През годините Далай Лама се среща с редица световни лидери, включително покойния папа Йоан Павел II, и съавторства книга с архиепископ Дезмънд Туту.
Подкрепа получава и от холивудски знаменитости като Ричард Гиър, Мартин Скорсезе и Лейди Гага.
Независимо от международното признание, някои тибетци са разочаровани от липсата на твърдост в подхода му към Пекин.
През 2008 г. в Лхаса и други райони на Тибет избухват кървави размирици във връзка с политиката на Китай. Пекин съобщава за около 20 жертви, но правозащитни организации смятат, че реалният брой на загиналите е значително по-висок.
През 2023 г. духовният лидер предизвиква международна полемика, след като видео го показва как казва на дете да си „смуче езика“. Офисът му обяснява, че той често се шегува по такъв начин и публикува официално извинение.
През 2019 г. също поднася извинение, след като в интервю за BBC заявява, че евентуална бъдеща Далай Лама трябва да бъде „привлекателна“.
Who is the Dalai Lama and why does he live in exile? https://t.co/r2xiiPjXzv
— BBC News (UK) (@BBCNews) July 2, 2025
- Кой ще бъде следващият Далай Лама?
Исторически, Далай Лама е бил както духовен, така и политически водач на тибетците. Но през март 2011 г. настоящият Далай Лама се отказва от политическата си власт в полза на демократично избрано правителство в изгнание.
С напредването на възрастта му и периодичните здравословни проблеми, тревогата около въпроса за неговото наследяване нараства — заедно с нея и страхът, че борбата на тибетците може да изгуби своята водеща фигура.
През последните години той намекваше, че може да няма прероден наследник, като остави решението в ръцете на тибетския народ.
Но на прага на своята 90-годишнина, той заяви категорично, че институцията на Далай Лама ще продължи.
Някои анализатори възприемат това като ясен сигнал към Пекин, че легитимността на тибетската духовна традиция не зависи от одобрението на Китай.
Той също така подчерта, че единствено неговият офис има право да разпознае бъдещото му прераждане, което беше директен упрек към Китай — властите в Пекин настояват, че само те имат правото да одобрят наследника.
Далай Лама нееднократно е заявявал, че неговият наследник ще се роди „в свободния свят“, извън Китай.
Кой точно ще бъде този човек обаче, засега остава загадка.
