Д о 60 градуса през деня, смразяващ студ през нощта: Руб ал-Хали е най-голямата пясъчна пустиня в света. Простира се на площ колкото Германия и Италия и я наричат "празното каре". Защото там няма нищо друго освен пясък, съобщи Deutsche Welle.
Паша изпуска въздух от гумите на своя офроуд автомобил. Предстои му преход през пустинята, а по пясъка е по-безопасно да се кара с по-ниско налягане в гумите. Пред погледа му се простира Руб ал-Хали - най-голямата пясъчна пустиня в света. Наричат я "празното каре". Там на площ от 650 000 квадратни километра (почти колкото Германия и Италия, взети заедно) няма нищо друго освен пясък.
"Тук няма нищо друго - само пясъчни дюни"
"Тук има повече пясък, отколкото в Сахара в Африка", обяснява Паша пред германската обществена медия АРД и добавя: "Сахара може да е най-голямата пустиня в света, но тя се състои предимно от степи и скали. Това тук е най-голямата пясъчна пустиня в света. При това дюните растат, като най-високата е на 300 метра над морското равнище. Пясъкът е с различни цветове: бял, жълт, оранжев, червен. Тук няма нищо друго - само пясъчни дюни".
"Празното каре" се простира от Саудитска Арабия до Оман, Йемен и Обединените арабски емирства. То е и работното място на Паша - водач е на туристи и изследователи от цял свят. Пакистанецът живее в Персийския залив от 15 години и междувременно се е научил да се ориентира в пустинята. Чувства я като свой дом.
"Влюбих се в тази необятност"
"Тук нямаме нужда от GPS, познавам района като петте си пръста. Ние сме пясъчните воини на "празното каре". В родината ми Пакистан има планини и много красива природа, та затова не съм градски човек. Когато дойдох в Дубай и видях пустинята за първи път, се влюбих във всичко това - в пейзажа, в природата, в пясъка, в необятността. Реших да науча повече за тази пустиня. Обичам приключенския живот", казва още Паша в репортажа на АРД.
Паша се е научил да шофира в пясъците - нагоре и надолу по дюните. Да прекоси пустинята с камила, както са се опитвали британски изследователи през 1930-те години, е нещо, което той не може да си представи.
"В пустинята е трудно да се върви пеша. Всяка дюна има наветрена и подветрена страна. Докато пясъкът от наветрената е втвърден, от другата страна е много мек и когато направите крачка, потъвате до глезените си. Затова ходенето в пустинята е много трудно", обяснява Паша.
Предизвикателство дори за камилите
Марк Еванс е направил точно това. Британският изследовател е живял 25 години в Близкия изток и преди няколко години се е заел да изследва най-голямата пясъчна пустиня в света - пеша, само с камили. Експедиция в неизвестното, както обяснява той в репортажа на АРД.
"Проблемът е, че днес "празното каре" е по-пусто от всякога. През 1930-те години все още е валяло много дъжд, поради което изследователите на практика са можели да се придвижват от един оазис до друг. Днес това вече не е възможно - ние трябваше да вземем всичко със себе си, цялото оборудване. А и не всеки извор е годен за пиене. Мислиш си, че има вода, а после пристигаш там и разбираш, че водата мирише на развалени яйца. Даже камилите не искат да я пият", разказва изследователят.
Слънцето е най-големият враг
"Когато пътуваш през пясъците, трябва много да се пазиш от слънцето. То е най-големият ти враг", казва още Еванс. А когато слънцето залезе, се задават прохладата на нощта и приказното звездно небе. "Този златен час точно преди залез слънце е моментът, в който пустинята е най-вълшебна и невероятно красива", добавя той.
Еванс е прекарал 49 дни и нощи, пътувайки през пустинята. Преживяванията си е събрал в книга. "Магията на това място се крие в тоталната самота. Едва ли има друго такова на света, където да няма нито един отпечатък от крак, нито една светлина през нощта, нито един самолет в небето, да не говорим за пластмасови отпадъци. Огромна привилегия е да си там", казва изследователят пред АРД.
"Като на друга планета"
Туризмът в "празното каре" се разраства. Бедуини предлагат обиколки в пустинята, туристически агенции рекламират нощувки под звездите. Но такива се организират само в покрайнините на огромната територия, покрита от пясъци. Туристите не прекарват повече от една нощ в пустинята, обяснява Паша.
Изобщо не му харесва фактът, че веднъж в годината тук идват фенове на моторните спортове за голям фестивал. Тогава се вдига адски шум, разказва пустинният водач. За него магията на това място е свързана с друго - тишината, спокойствието, красотата на природата. "Усещането е като за друг свят - сякаш си на Марс, на някаква друга планета", казва Паша.
