К ралската шведска академия на науките реши да удостои с Нобеловата награда за физика за 2021 г. трима учени – Сюкуро Манабе и Клаус Хаселман и Джорджо Паризи „за новаторски принос към разбирането ни на сложните физични системи“, съобщи сайтът на Нобеловата фондация.
Тяхната работа помага за по-добро
разбиране на физичните системи
като климатичните промени на Земята.
Нобелова награда за откривателите на рецептори за температура и допир
Едната половина от паричната награда от 1,15 щатски долара ще бъде разделена по равно между Манабе (който е на 90 години) и Хаселман за създаването на климатични модели и достоверно прогнозиране на климатичните промени.
Паризи е отличен за изследване на физичните системи.
Сложните системи се характеризират със случайност и безпорядък и са трудни за разбиране. Тази година наградата признава нови методи за тяхното описание и за прогнозиране на дългосрочното им поведение.
Сложна система от жизненоважно значение за човечеството е климатът на Земята.
Сюкуро Манабе демонстрира как повишените нива на въглероден диоксид в атмосферата водят до повишаване на температурите на земната повърхност.
През 60-те години на миналия век той ръководи разработването на физични модели на климата на Земята. Манабе е първият човек, който изследва взаимодействието между радиационния баланс и вертикалния транспорт на въздушни маси. Неговата работа полага основите за разработването на съвременните климатични модели.
Около десет години по-късно Клаус Хаселман създава модел, който свързва времето и климата, като по този начин отговаря на въпроса защо климатичните модели могат да бъдат надеждни, въпреки че времето е променливо и хаотично. Хаселман също така разработва методи за определяне на специфични сигнали - „пръстови отпечатъци”, които оставят върху климата както природни явления, така и човешки дейности. „Неговите методи са използвани, за да докажат, че повишаването на атмосферната температура се дължи на емисиите на въглероден диоксид в резултат на човешката дейност”, отбелязват от Нобеловия комитет.
Около 1980 г. Джорджо Паризи открива скрити „модели” в неуредени сложни материали. Неговите открития са сред най-важните приноси към Теорията за сложните системи. Те дават възможност да бъдат разбрани и описани много различни и очевидно напълно случайни материали и явления – не само във физиката, но и в редица други области като математика, биология, неврология и машинно обучение.
Отличените тази година открития показват, че познанията ни за климата се опират на солидна научна основа, базирана на строг анализ на наблюденията. Тримата лауреати са допринесли за придобиването на по-задълбочен поглед върху свойствата и еволюцията на сложните физични системи, казва Торс Ханс Хансон, председател на Нобеловия комитет по физика.
Манабе работи в Принстънския университет в САЩ, а Хаселман - в Института за метеорология в Института „Макс Планк“ в Германия. Паризи е изследовател в римския университет „Сапиенца“.
Миналата година наградата беше споделена от
Роджър Пенроуз (за откритието, че образуването на черна дупка е надеждна прогноза за общата теория на относителността) и Райнхард Генцел и Андреа Гез за откриването на свръхмасивен компактен обект в центъра на Млечния път.
"Това наистина отключва една от тайните на природата"
Нобеловата награда за физика е втората награда, която се връчва в седмицата на Нобеловите награди, след като вчера двама учени си поделиха наградата за медицина.
Нобеловите награди са създадени според завещанието на човека изобретил динамита Алфред Нобел. Те се връчват от 1901 г. всяка година с малки пропуски, предимно заради двете световни войни.
