Л юбителите на археологията по света несъмнено са чували за прочутата Теракотена армия, открита през 70-те години на миналия век в Сиан, в Северозападен Китай, която привлича милиони посетители всяка година. Но малцина осъзнават, че зад вдъхващата страхопочитание история се крие смразяваща легенда - Проклятието на Теракотената армия.
Наричана осмото чудо на света, находката е осигурила безброй съкровища и информация за управлението на император Цин Шихуан. Запомнен като мегаломан, обсебен от идеята да открие формулата за вечен живот, някои твърдят, че той я е постигнал с масивния си погребален комплекс, който - след като е бил скрит повече от 2000 години - сега е основна туристическа дестинация.
Историците смятат, че за изграждането му са били необходими 700 000 работници в продължение на три десетилетия. Легендата разказва, че след това тези работници са били погребани живи, за да се възпрат крадците на гробове и да се запази местоположението на гробницата в тайна. През 91 г. пр.н.е. Сима Циен пише, че "след погребването и запечатването на съкровищата средната порта била затворена, а външната - за да бъдат затворени всички занаятчии и работници, така че никой да не излиза".
Гробницата на императора е била защитена от огромна теракотена армия, състояща се от 8000 статуи в естествен размер. В заобикалящите ями имало и теракотени коне, бронзови колесници и дори акробати, символизиращи вечното служение на императора.
Сред хилядите изумени посетители само малцина знаят интригуващите истории за нещастие, свързани с това археологическо чудо. Поклонението пред предците в китайската народна религия дава огромна сила на мъртвите. Зачитането на местата за почивка се смята за необходимо, за да се успокоят духовете на предците, а нарушаването на местата за погребение нарушава тези вярвания. Пол Бахн отбелязва, че "в древен Китай стабилността на света е зависела от това предците да спят необезпокоявани".
Тези вярвания могат да обяснят митовете около Теракотената армия. Първият теракотен войник се появява, когато работниците копаят за вода по време на суша през 1974 г. "Всички се страхуваха да го докоснат. Мислехме, че е храмова статуя, може би на Буда, страхувахме се, че Буда ще ни накаже", коментира Ян Куани, един от първите работници.
За седемте мъже, които за първи път се сблъскват с Теракотената армия , тези коментари могат да се считат за пророчески. Когато новината за гробницата на императора се разпространява, правителството идва, за да поиска земеделската им земя и да разруши домовете им за разкопки, музейни площи и магазини за сувенири, заличавайки завинаги земеделския им начин на живот.
Сред копачите на кладенци един се самоубива, а останалите или умират в бедност, или са принудени да прибягват до подписване на книги за откритието срещу мизерно заплащане. Междувременно самозванците продължават да се възползват от самоличността им с цел печалба. Докато откритието обогати правителството чрез приходи от туризъм, превръщането на Теракотената армия в стока се превърна в трайно проклятие за тези мъже и техните семейства.
