К огато си дал всичко на Арената, един телефонен разговор може да означава повече от награда. Радостина Радева напуска Дуранкулак два дни преди големия финал на “Игри на волята”, но на излизане получава нещо, което ѝ дава спокойствие - възможността да чуе гласа на майка си Теодора. Тази среща превръща отпадането в момент на облекчение и признания.
Радостина завършва на почетното седмо място в сезона и остава последната оцеляла жена в играта. Тя влезе с амбицията да бъде първата жена победител, но признава, че многото емоции и напрежение са я изтощили. Въпреки това, участието ѝ я промени дълбоко - тя споделя
смело, че се е научила да преодолява страхове, да обича тренировките и да разчита на собствената си стойност. Дуранкулак ѝ е дал и физическа, и духовна трансформация. Най-много ще ѝ липсват състезателният дух и подкрепата на съотборниците.
Какво е да чуеш майка си след три месеца изолация?
“Това беше най-големият подарък. Благодаря на A1, че 30 години свързват хората с важното за тях - минутите с мама бяха всичко за мен след толкова дълго време далеч една от друга” - казва Радостина.
Какви бяха първите думи на Радостина след отпадането ѝ?
„Мамо, за теб мислех всеки един ден, докато бях в Игрите!“ - споделя тя като не успява да сдържи сълзите си от облекчение и радост.
Какво ще ѝ липсва най-много?
“Игрите, битките и адреналинът” споделя Радостина.
С какво иска да бъде запомнена от зрителите?
“Искам да ме запомнят като човек, който не се отказва, който се бори и който остава искрен.”
Защо Радостина вярва, че има причина да отпадне в този етап от Играта? И какъв е най-дългият период, в който Радостина майка ѝ се разделят? Гледай цялото видео, за да разбереш.
