З а да предотврати пореден политически крах, президентът Еманюел Макрон бе принуден да направи нещо, което малцина политици дръзват: да признае, че може би е сбъркал, пише Politico.
В неочакван обрат, белязал още един драматичен ден във френската политика, Макрон във вторник даде мълчаливо одобрение на премиера Себастиен Лекорню да замрази непопулярния закон, който повишава възрастта за пенсиониране, до президентските избори през 2027 г.
Решението бе обявено по време на първото изказване на Лекорню пред парламента и бе посрещнато като голяма победа за Социалистическата партия, чийто 69 депутати държат баланса на силите в Националното събрание. Лидерът на социалистите в парламента Борис Вало заяви, че партията няма да се стреми незабавно да свали правителството, но ще запази заплахата от вот на недоверие, докато "думите не бъдат превърнати в действия".
Това решение осигури на правителството кратък "глътка въздух" след един от най-бурните политически периоди в съвременната история на Франция.
Първият кабинет на Лекорню просъществува едва 14 часа, а оставката му потопи страната в спирала от политически хаос, която разтревожи финансовите пазари и породи съмнения дали втората по големина икономика в еврозоната изобщо може да приложи планираните бюджетни съкращения, необходими за ограничаване на дефицита, очакван да достигне 5,4% от БВП тази година.
Френският премиер ще замрази пенсионната реформа в опит да спаси правителството
Макрон преназначи Лекорню за премиер в петък, а новият кабинет бе обявен в неделя.
Въпреки че пенсионната реформа се смята за емблематична мярка от втория мандат на Макрон, Лекорню подчерта, че временната ѝ отмяна дава възможност Франция да преосмисли цялостния си подход към пенсионната система.
"Дебатът за пенсиите не е просто финансова сметка. Това е съществен елемент от нашия социален договор. А и този договор се нуждае от обновяване", заяви Лекорню пред депутатите.
Премиерът добави, че подобно спиране трябва да бъде съчетано със съкращения на разходите, за да се овлаее растящото държавно потребление. По думите му замразяването ще струва на бюджета около 400 млн. евро през 2026 г.
По-рано във вторник правителството представи проектобюджет за 2026 г., който цели намаляване на дефицита под 5% от БВП, включващ 31 млрд. евро съкращения и данъчни увеличения.
Финансовите пазари реагираха с облекчение, че новината не е по-лоша. Доходността по 10-годишните френски облигации спадна до 3,40%, най-ниското равнище от месец, а разликата спрямо германските държавни ценни книжа се сви до 0,8 процентни пункта. Парижкият индекс CAC40 отчете лек спад от 0,2%, но остана сред най-стабилните в Европа.
Въпреки това пауза в реформата може да разклати крехката управляваща коалиция, особено сред консерваторите, фокусирани върху фискалната дисциплина.
Лидерът на партията "Републиканците" Брюно Ретайо заяви, че "замразяването на пенсионната реформа и мълчанието на премиера по темата за имиграцията доказват, че правителството е заложник на социалистите".
Еманюел Макрон върна Лекорню като премиер-спасител
Пред екипа на Лекорню обаче предстоят трудни дни, докато парламентът започва обсъждането на бюджета. Ако правителството бъде свалено, това би било четвъртият кабинет, паднал за по-малко от година, което би повишило вероятността Макрон да разпусне парламента.
Два вота на недоверие, един, внесен от крайната левица, Зелените и социалистите, и друг от крайната десница, ще бъдат гласувани в четвъртък. Те вероятно няма да минат, освен ако голяма част от социалистите не се откажат от линията на партията.
По време на заседание на кабинета във вторник сутринта Макрон предупреди министрите, че "вотът на недоверие е вот за разпускане на Националното събрание", според говорителката на правителството Мод Брегон.
Анонимен съветник на президента обаче заяви, че срутване на правителството не би довело автоматично до нови избори, които Макрон "не желае", макар да не изключва напълно тази възможност.
Президентът няма да се изказва публично в близките дни, допълни съветникът. В понеделник Макрон коментира кризата за първи път, обвинявайки "политически сили, които си играят с дестабилизацията на Себастиен Лекорню", чиято опора остава крехка коалиция от центристи и консерватори.
