"Приказката за Генджи": Историята на жената, която създаде първия роман

“Приказката за Генджи“ е написана преди повече от хиляда години по време на периодa Хейан в Япония от придворна дама на име Мурасаки Шикибу. Смята се, че това е първият роман в света. Разказът на Мурасаки за сваления от трона син на японски император е несъмнено забележително произведение на литературата. Ето каква е и историята зад тази новаторска за времето си творба и жената, която я е създала.

The Tale of Genji (detail) by Sumiyoshi Jokei, before 1671#sumiyoshischool pic.twitter.com/zH5LrAJ9Eh

— Masterpieces of Japan (@JapanTraCul) June 10, 2023

Дама зад четката

Scenes from the Tale of Genji, by Kano Tsunenobu, 1677#kanoschool pic.twitter.com/kDMslNPG88

— Masterpieces of Japan (@JapanTraCul) June 6, 2023

Мурасаки Шикибу е прякор, който бил даден на авторката в двора, тъй като такъв бил обичаят тогава. Истинското й име е останало неизвестно и всичко, което знаем за нея е, че е била родена в клана Фудживара и водела необичаен живот. За разлика от повечето благородни жени, тя останала в къщата на баща си до средата на 20-те си години, когато се омъжила за един от приятелите му - Фудживара Нобутака. Те имали една дъщеря, но две години след раждането на детето Нобутака умрял от холера. Тогава лейди Мурасаки започнала да пише „Приказката за Генджи“.

Придворна дама

Excited to show the full piece made for @Nova_Mali's Classics 3! ✨✨✨

Depicted the Suma chapter of the Tale of Genji (if it happened differently), based on a painting of Tosa Mitsuyoshi

👉 You can still order the book until June 15th! pic.twitter.com/u5WMEegwRV

— Ran。🌱 Semi-hiatus (@chibiran_mushii) June 9, 2023

Лейди Мурасаки пишела поезия още преди смъртта на съпруга са, но се смята, че именно смъртта му я вдъхновила да напише „Приказката за Генджи“. Когато репутацията й на писател нараснала, лейди Мурасаки била поканена да стане придворна дама на императрица Шоши в императорския двор Хейан. Тя трябвало да бъде както неин възпитател, така и приятел. Една от причините, поради които „Историята на Генджи“ е толкова значима, е, че по-късните глави описват дворцовия живот и аристокрацията изключително детайлно - благодат за историците.

От жена, за жени

GENJI Monokatari​ (the tale of Genji) ver. Yamato Waki ยุคเฮฮัน ปล 1 สนพไหน พิมพ์ใหม่ทีเถอะได้โปรด 😢 ปล 2 #รู้ก็ได้ไม่รู้ก็ได้ วาดมาจาก ตัวเรื่อง เกนจิโมโนกาตาริ ซึ่งเป็นนิยายที่ถือว่าเป็นนิยายเรื่องแรกของโลก https://t.co/aTrAQ6PrUI pic.twitter.com/Fl9x84UKFZ

— スネイプ夫人 (@katsnape) June 8, 2023

Ако „Приказката за Генджи“ е написана от жена, то не по-малко важен е фактът, че е написана за жени. Романът от 1100 страници отнел години, за да бъде написан и съдържа стотици герои. Разделен е на отделни глави, като след написването на всяка от тях ръкописите били раздавани на придворните дами и други високопоставени благородни жени. Тогава било популярно сред жените да си водят дневници и в някои от тях съдържат мнения за приказката. Най-интересен е този на лейди Сарашина (автор на Дневникът на Сарашина). Там тя е изразила радостта си от това, че се е сдобила с пълно копие на приказката.

Дневникът на лейди Мурасаки заедно със „Записки под възглавката“ на Сей Шонагон са основните представители на жанра и до днес.

Чрез фрагменти от дневника на Шикибу и белетристични произведения, историците успели да научат уникални подробности за аристокрация на класическа Япония. По онова време поезията и прозата са писани до голяма степен въз основа на живота на техните автори, но Шикибу се откроява с това, че написаното от нея е художествена измислица - въпреки че мнозина твърдят, че историите в „Приказката за Генджи“ са вдъхновени от събития от реалния живот.

Кана срещу канджи

The world's first novel was by Lady Murasaki Shikibu, lady in waiting to Empress Shoshi in 10thC. She had to hide her great knowledge & skill of other Asian languages and poured it all into her novel. Later she became a Zen Buddhist Nun 200yrs before Zen became 1/2 pic.twitter.com/PDmKVJKfG8

— Cara Hamilton (@CaraLHamilton) June 13, 2023

Подобно на много жени в нейното положение, тя живяла сравнително комфортно. Елитът от периода Хейан обаче предпочитал да образова основно мъжете. Те учили всичко - от поезия и езици до право и политика. Жените били ограничени до изкуствата, защото това се смятало за признак на привлекателност.

И въпреки че на жените по онова време било забранено да учат писмените китайски йероглифи, използвани в двора, Мурасаки можела да си служи с тях. Въпреки това тя пишела предимно на кана - сричково писмо, уникално за Япония. То е известно още като езика на придворните дами и затова жените от онова време положили основите на японската литература, понеже мъжете пишели на китайски.

Приказката за Генджи

Thank you to @MetroPhilly for this lovely feature with the cast of MEET MURASAKI SHIKIBU FOLLOWED BY BOOK SIGNING, AND OTHER THINGS!

Performances start TOMORROW — don't miss it!https://t.co/Px27jbU2cf

— Tiny Dynamite (@tiny_dynamite) June 6, 2023

Приказката за Генджи била написана основно, за да забавлява дамите в двора и е съвсем основателно да се допусне, че е възможно произведението да е поръчано именно като такова. Текстът разказва за живота на Хикару Генджи - син на древен японски император, на когото била отнета властта и титлата на император. Генджи променил името си на Минамото и решил да стане офицер в императорския двор. Историята проследява как минава животът и времето на сваления наследник, както и представлява подробно сведение за устройството и взаимоотношенията на аристократичното общество Хейан. Това е история не само за политика и власт, но и за емоционални взаимоотношения и любов.

Нови имена

Murasaki Shikibu: Bird, from the series “Famous Women and Their Poems on Flowers, Birds, Wind, and Moon, by Kitagawa Utamaro, ca. 1805#ukiyoe pic.twitter.com/NfvN7ff36O

— Masterpieces of Japan (@JapanTraCul) March 3, 2023

В "Приказката за Генджи" никой от героите не е назован с истинското си име. Дадени са им прякори въз основа на техния статус, външен вид или дори дрехите, които носели. Хикару Генджи, например, означава блестящ принц, Мурасаки, друг персонаж от романа освен името под, което е известна лейди Мурасаки, означава лилаво. Учените смятат, че това избягване на личните имена е културен феномен характерен за периода Хейан. В аристократичната култура тогава е било за предпочитане хората да се обръщат към някого според положението или отношенията си с него, но не и по име.

Писателско умение

From Murasaki Shikibu's 'The Tale of Genji' to the works of Haruki Murakami, Japanese literature is both intensely attentive to its own tradition and influenced by world literature.

Discover more on The Very Short Introductions Podcast: https://t.co/67MqWJvbax pic.twitter.com/XZ1qN7LR3s

— Oxford Classics (@OWC_Oxford) June 11, 2023

Въпреки че „Приказката за Генджи“ няма особен сюжет или план, тя е удивително последователна. В историята има около 400 персонажи, за чието развитие лейди Мурасаки трябвало внимателно да следи и да се уверява, че всички те действат по начини, съответстващи на техните личности, взаимоотношения и позиции. Възможно е Мурасаки да си е помагала, като е базирала героите си на хора, които е познавала в реалния живот (има спекулации, че главните персонажи са самата лейди Мурасаки и любовникът). В текста няма кулминационно събитие, героите просто остаряват, докато нови и нови събития тласкат живота им напред.

Историята обаче завършва внезапно по средата на изречението. Смята се, че Мурасаки е писала до последно...

Мурасаки Шикибу в популярната култура

Шикибу е една от най-значимите исторически фигури от културата на Източна Азия и е важна част от учебните програми на японските гимназии и колежи, подобно на Шекспир в Европа и Северна Америка. Текстът претърпявал важни преводи и тълкувания през годините, както и доста критики. В Япония „Приказката за Генджи“ е отбелязана на рядката банкнота от 2000 йени, а японското растение символизиращо красотата носи името на авторката - Мурасаки Шикибу.

Подобно на историята за 47-те ронини, „Историята на Генджи“ била адаптирана за големия екран доста пъти, като последният е „Genji monogatari: Sennen no nazo“ от 2011 г. През последните години самата Мурасаки Шикибу се появи като персонаж в игри където атрибути й са вдъхновени от нейните произведения.