С ред затворниците около 20% са психопати. До 40 години те извършват средно четири престъпления с насилие. 80% в близките три години след освобождаването им стават повторни престъпници. Учените се опитват да разберат как техният мозък се различава от нормалния и какво превръща човек в сериен убиец.
Американският невролог Джеймс Фелън от десетилетия изследва мозъците на най-жестоките психопати и убийци с помощта на ядреномагнитен резонанс. Той открил, че за разлика от здравите хора, у психопатите е по-малко активна орбитофронталната кора – областта със сиво вещество непосредствено над очните дъна. Тя отговаря за навиците в живота, етиката, морала, вземането на решения, контрола над импулсивността и агресията.
Но това все още не прави от човека сериен убиец. Решаващият фактор е психична травма или насилие, особено ако е преживяно в детството, смята ученият.
Пример за това Фелън дава със себе си. В семейството му има убийци. Затова той е изследвал себе си и роднините си. Оказало се, че мозъкът му е подобен на тези на серийните убийци - има генетична предразположеност към агресия. Детството на учения обаче е било щастливо, той не е бил подложен на насилие или психологически натиск.
По-ранни изследвания показват, че психопатите реагират слабо на фотографии, които обикновено предизвикват силни чувства. Има хипотеза, че при тях са недоразвити малките участъци в бялото вещество на мозъка, където се обработва информацията за емоциите. През 2001 г. това предположение е потвърдено от Кент Кил, професор в университета в Ню Мексико (САЩ).
Кил и неговите колеги са изследвали сканиране с ЯМР на 903 затворници-психопати. В статия, публикувана през март тази година, учените отбелязват не само намалена активност на частите на мозъка, отговорни за емоциите, но и слаби невронни връзки между участъци, контролиращи чувства като съпричастност, вина, страх, безпокойство. Характерни черти на психопатите са егоизъм, безочливост, липса на емпатия.
В цялата човешка популация психопатите са не повече от 1%, но делът на насилниците-убийци сред тях е много висок. Освен това те са склонни да извършват престъпления многократно.
Сред сексуалните серийни убийци повечето са психопати. Те добре знаят какво правят, ясно възприемат реалността. Някои действат импулсивно, когато им се предостави възможност, други планират престъпления, следят жертвите си, крият следи. Обикновено те се представят за нормален член на обществото като понякога имат семейство, деца. Такъв пример е Андрей Чикатило, един от най-бруталните серийни убийци и най-изучаваният в света.
Серийните убийци често имат добри умствени способности, но са напълно лишени от емоционална връзка с хората. Често страдат от нарцистично разстройство на личността, перфектно манипулират другите и се отличават със садистични наклонности. Убиват, защото им харесва, не изпитват вина и угризения.
Смята се, че мозъкът на серийните убийци е подложен на органични промени. Например, изследователи от Калифорнийския университет сравняват маниаците с епилептиците: при вторите увеличаването на невронната активност на мозъка води до припадък, а при психопатите - до убийство.
Създавайки математически невронен модел на мозъка на Чикатило, учените се опитали да обяснят „дяволската стълба“ - график на зависимостта на броя на убийствата от времето, от което става ясно, че активността на маниака се увеличава, а интервалът между престъпленията намалява.
Филип Часи от университета в Ливърпул Хоуп (Великобритания) предполага, че в мозъка на серийните убийци е закодирана определена схема от действия в отговор на сексуални фантазии, предизвикваща силен емоционален изблик.
Известно е, че престъпниците знаят как да заблудят полиграф, потискайки външните признаци на възбуда - учестяване на пулса, изпотяване. Но те едва ли могат да контролират мозъчната активност, отбелязва Часи. Затова сканирането може да разкрие „невронен подпис“ на сериен убиец - едновременно възбудени мозъчни участъци с автобиографична памет, регулиращи сексуалното удоволствие, хищната агресия и емоционалния контрол.
Не всички психопати или жертви на насилие в детството си, стават серийни убийци. Така че има редица условия, които водят до трагични последици за индивида и обществото. Учени от Великобритания и Швеция смятат, че това могат да бъдат травми на главата, различни неврологични и психични разстройства - например, разстройства близки до аутизъм.
Специалистите анализирали историите на 239 брутални убийци след 1985 година. Само 10% са имали разстройство от аутистичния спектър, също толкова са били с травми на главата. Вероятно тези фактори играят роля във формирането на престъпника, но само в комбинация със социални и биологични причини.
Ясно е, че появата на серийните убийци не може да бъде обяснена само с една причина: психически разстройства, мозъчни травми, детско насилие или генетика - като например наличието на неактивна версия на гена на MAOA (гена на воина), което рязко повишава нивото на агресия при мъжете. Все още не е напълно ясно кое е причина и кое следствие - нарушенията в развитието на мозъка водят до асоциално поведение или, обратно, социалните, семейни фактори, влияят негативно на мозъка.
Продължаващите изследвания ще помогнат да се идентифицират индивиди, предразположени да се превърнат в серийни убийци и това да се предотврати навреме.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
