- На 27 октомври израелците ще избират нов Кнесет на фона на войните в Газа, Ливан и Иран, споровете за сигурността и съдебната реформа и делото за корупция срещу Бенямин Нетаняху.
- „Ликуд“ на Нетаняху и опозиционният блок се състезават за мнозинство от поне 61 места в 120-местния парламент, но социологическите проучвания не показват убедително превъзходство на нито една страна.
- Изборите ще поставят на дневен ред и военната служба на ултраортодоксалните, високите разходи за живот и политическото представителство на палестинците, които нямат израелско гражданство.
Explainer: From finding your polling station to choosing the right ballot slip, here's everything voters in Israel need to know ahead of the big day. @ShirPeretsJpost explains. https://t.co/X9eceAlmlr
— The Jerusalem Post (@Jerusalem_Post) October 20, 2026
На 27 октомври израелците ще гласуват за избор на 26-ия Кнесет, първите общи избори след геноцидната война срещу палестинците в Газа и войните в Ливан и Иран, пише Al Jazeera.
Бенямин Нетаняху, най-дълго управлявалият министър-председател в историята на Израел с общо 19 години на поста, се стреми към нов мандат, докато срещу него се води съдебен процес по обвинения в корупция. Неговата партия „Ликуд“ и оглавяваната от нея крайнодясна коалиция са в оспорвана надпревара с опозиционен блок, доминиран от еврейски партии. Нито една от двете страни засега не изглежда близо до спечелването на абсолютно мнозинство в 120-местния Кнесет, израелския парламент.
Според Централната избирателна комисия на Израел около 7,3 милиона души на възраст 18 и повече години имат право да гласуват. Повечето избирателни секции ще работят от 7:00 до 22:00 ч., а всеки, който все още чака на опашка при затварянето им, има право да упражни вота си. Денят на изборите е официален неработен ден в страната.
Всяка партия, която премине изборния праг от 3,25%, получава места в парламента, чийто мандат е четири години. За министър-председателя няма ограничение в броя на мандатите.
Категорична победа за Нетаняху на вота в Израел
- Как функционира гласуването
Израелците гласуват за партия, а не за отделен кандидат.
За мнозинство са необходими 61 от общо 120 места, но досега нито една партия не е печелила толкова самостоятелно. Първото място на изборите не гарантира властта. След вота партиите разполагат с 28 дни, с възможност за удължаване с още до 14 дни, за да съставят коалиция, която да събере 61 места. Ако никой не успее, страната гласува отново.
Местата в парламента се разпределят пропорционално на дела на всяка партия от националния вот. Така партия, получила 30% от гласовете, печели приблизително 30% от местата. Гласовете за партиите, които не преминат прага от 3,25%, не се вземат предвид при разпределението. Именно това обяснява защо малките партии редовно се обединяват преди избори.
- Кой може и кой не може да гласува?
Около 7,3 милиона израелски граждани имат право да гласуват на тези избори, но те не са единствените пълнолетни хора, които живеят под властта на правителството, което избират.
Около три милиона пълнолетни палестинци в Газа, окупирания Западен бряг и окупирания Източен Йерусалим нямат право да гласуват за правителството, което контролира границите им, придвижването им и правния им статут.
Евреите израелци и палестинските граждани на Израел, които наброяват около 1,2 милиона души, могат да гласуват. Право на глас имат и пълнолетните заселници сред над 750 000 израелци, живеещи в окупирания Западен бряг и окупирания Източен Йерусалим. Те участват в избора на парламент, който приема закони за териториите, в които живеят.
Повечето палестинци в окупирания Източен Йерусалим имат израелско разрешение за пребиваване, но не и гражданство. Те могат да гласуват за общинския съвет на Йерусалим, но не и за Кнесета.
Това води до рязко неравенство в окупирания Западен бряг: заселник може да гласува, докато палестинско семейство, живеещо наблизо и подчинено на същата военна власт, няма това право.
Повечето израелски граждани, живеещи в чужбина, също не могат да гласуват, тъй като Израел не разполага с обща система за гласуване от чужбина и изисква избирателите да се намират физически в страната в изборния ден. Изключение правят дипломатите и държавните представители, които гласуват в израелските дипломатически мисии на 20 октомври.
Израел отива на избори на 27 октомври: Кои са основните съперници на Нетаняху
- Кои са основните теми на изборите?
Израелците са изправени пред редица вътрешни и международни проблеми в настоящия изборен цикъл, сред които:
Провалите в сигурността на 7 октомври, Три години след събитията правителството все още не е създало държавна анкетна комисия, която да разследва случилото се на 7 октомври 2023 г. Тогава нападение, оглавено от „Хамас“, доведе до убийството на около 1200 души, а приблизително 250 бяха взети за заложници. В отговор Израел започна геноцидната война срещу палестинците, при която бяха убити най-малко 74 000 души, а по-голямата част от обсадената територия беше превърната в руини.
- Освобождаване на ултраортодоксалните от военна служба - Поддръжниците на изключенията твърдят, че те защитават възможността за целодневно изучаване на Тората. Критиците обаче смятат, че така се налага несправедливо военно бреме върху всички останали.
- Съдебната реформа - Стремежът на Нетаняху да ограничи правомощията на Върховния съд, предизвикал масови протести преди войната в Газа, продължава да бъде дълбока разделителна линия. Критиците виждат в реформата заплаха за демокрацията, докато поддръжниците ѝ твърдят, че съдът е надхвърлил правомощията си.
- Войните и сигурността - Обществото иска стабилност, но продължава да се отнася предпазливо към евентуални отстъпки в Газа, окупирания Западен бряг и Ливан. Нетаняху обеща „пълна победа“, но „Хамас“ и „Хизбула“ продължават да действат.
- Разходите за живот - Високите цени и сравнително ниските заплати са подложени на допълнителен натиск заради рязкото увеличение на разходите за отбрана. От 2023 г. насам бюджетът за отбрана на Израел се е удвоил, което засилва натиска върху публичните финанси.
- Досегашното правителство на Израел
Коалицията на Нетаняху разполагаше с 60 от общо 120 места в Кнесета, когато парламентът беше разпуснат през юли. В нея влизаха „Ликуд“ с 32 места, „Шас“ с 11, „Религиозен ционизъм“ със седем, партията „Оцма Йехудит“ на Итамар Бен-Гвир с шест и „Нова надежда“ с четири места. „Шас“ напусна правителството през юли 2025 г., но остана в коалицията, а „Нова надежда“ ще се слее с „Ликуд“ за тези избори.
Опозицията разполагаше с 59 места: „Еш Атид“ с 24, „Синьо и бяло“ с осем, „Обединен юдаизъм на Тората“ със седем, „Нашият дом Израел“ с шест, „Хадаш-Таал“ и „Раам“ с по пет, а Лейбъристката партия с четири. Единственото място на партия „Ноам“ не беше свързано с нито един от двата блока.
Оспорвани избори в Израел, Нетаняху твърди, че печели
- Кои са основните участници в надпреварата?
Нетаняху се стреми към преизбиране, докато срещу него се води съдебен процес по обвинения в корупция, които той отрича.
Неговата крайнодясна коалиция се изправя срещу блок, съставен от четири големи опозиционни партии, доминирани от еврейски избиратели. Лидерите им са подписали декларация, с която обещават да не се нападат взаимно преди вота и да обединят усилията си за съставяне на правителство след изборите.
Бившият началник на Генералния щаб на израелската армия Гади Айзенкот се смята за най-вероятния кандидат на опозицията за министър-председател. Новата му партия „Яшар“ е наравно с „Ликуд“ в социологическите проучвания.
Опозиционният съюз включва листата „Заедно“, оглавявана от бившите министър-председатели Нафтали Бенет и Яир Лапид; партията „Нашият дом Израел“ на Авигдор Либерман и „Демократите“ на Яир Голан.
Сред другите ключови участници са крайнодесните министри Итамар Бен-Гвир и Бецалел Смотрич, ултраортодоксалните партии и листите с преобладаващо арабско участие „Раам“ и „Обединената листа“.
Миналия месец Централната избирателна комисия на Израел гласува за отстраняването на „Раам“ и „Обединената листа“ от изборите. На 2 октомври обаче Върховният съд единодушно отмени забраните, като постанови, че доказателствата не покриват законовите изисквания за изключване от изборите.
Сами Абу Шехаде, палестински гражданин на Израел и лидер на партия „Балад“, която е част от „Обединената листа“, се оттегли от надпреварата, след като съдът даде сигнал, че мнозинството от съдиите ще потвърдят отстраняването му.
Арабските партии могат да се окажат решаващи за разпределението на властта след изборите, но повечето лидери на опозиционния блок, доминиран от еврейски партии, изключват възможността да се съюзят с тях.
Израел: Нетаняху печели 31 мандата в 120-членния Кнесет
- Шести избори за седем години
На 27 октомври Израел ще проведе шестите си национални избори от 2019 г. насам, но за първи път от 38 години те ще се състоят в края на пълния, редовен мандат на Кнесета.
Политическата нестабилност започна през април 2019 г., когато партията „Ликуд“ на Нетаняху и партията „Синьо и бяло“ на Бени Ганц спечелиха по 35 места. Вторият вот през септември същата година доведе до нова безизходица: „Синьо и бяло“ получи 33 места, а „Ликуд“ - 32. Нито един от двата избора не доведе до коалиция, способна да събере мнозинство.
Третите избори, през март 2020 г., донесоха 36 места за „Ликуд“ срещу 33 за „Синьо и бяло“. В резултат беше съставено коалиционно правителство на Нетаняху и Ганц, което се разпадна за по-малко от година. През март 2021 г. „Ликуд“ спечели 30 места срещу 17 за „Еш Атид“, но осемпартийна коалиция, оглавена от Нафтали Бенет и Яир Лапид и включваща арабската партия „Раам“, сложи край на 12-годишното управление на Нетаняху. Тя просъществува една година.
Нетаняху се върна на власт през ноември 2022 г., когато „Ликуд“ получи 32 места, а „Еш Атид“ - 24. Той оглави правителство, определяно като най-дясното в историята на Израел. Сега социологическите проучвания показват, че нито един от двата блока не успява убедително да достигне необходимите 61 места.
- Министър-председателите на Израел
От основаването си през 1948 г. държавата Израел е имала 14 министър-председатели. Нетаняху е безспорно най-дълго управлявалият от тях общо 19 години в три отделни периода: от 1996 до 1999 г., от 2009 до 2021 г. и от 2022 г. до днес.
Единствено Давид Бен-Гурион се доближава до този рекорд. Той ръководи страната от 1948 до 1954 г. и отново от 1955 до 1963 г.
Каквото и да се случи на 27 октомври, Нетаняху ще остане министър-председател на временно изпълняващо функциите си правителство, докато не положи клетва нов кабинет.