И сториите за бебета, родени от щъркели, са омагьосвали поколения. Но имат ли те все още място в съвременното родителство? Когато бяхме малки редовно ни даваха книжки с приказки, но днес и самите истории и начинът на представяне, са съвсем различни.
Тук идва въпросът все още ли представяме на децата си, че "щъркелът носи бебетата",
"Определено все още има много деца, които получават народни приказки или митични отговори за това, откъде идват бебетата", казва Луси Емерсън, изпълнителен директор на Форума за сексуално образование в Обединеното кралство.
Възможно ли е подобни митове и истории - независимо дали става дума за класически приказки за бебета, родени от щъркели, или за по-модерни, спонтанни изобретения - действително да повлияят на отношението ни към секса в дългосрочен план? И как изобщо са се появили? Един по-внимателен поглед към някои от най-старите народни истории за секса и бебетата разкрива завладяващи прозрения за това защо хората ги разказват - и как бихме могли да се справим по-добре.
Крадецът на бебета
Приказката за щъркела е ясна на всички ни. Филмите на Дисни, анимационните филми и книжките с картинки ми разказваха, че тези елегантни, дългокраки птици намират и предават новородените бебета на родителите им. Оригиналният мит обаче има по-мрачен обрат - птицата открадва - или спасява, в зависимост от гледната точка - бебето.
Митът може да се проследи до древна Гърция, където жеравите, които имат много общи черти с щъркелите, са били свързвани с кражбата на бебета. В древногръцката митология Хера, богинята на раждането, превръща съперницата си Герана в жерав с удължен врат, защото имала връзка със съпруга ѝ Зевс. Като не искала да се раздели с новороденото си дете, Герана взела бебето, увила го в одеяло и отлетяла с него в клюна си.
С течение на времето жеравът е бил заменен от щъркела - казва Пол Куин, старши преподавател по английска литература в университета в Чичестър, Великобритания. "Има връзка с домашния уют, защото щъркелите гнездят на покривите на хората." Друг митологичен пласт е добавен от пеликана, който в европейската средновековна литература е символ на Дева Мария и грижовната майка, казва Куин. Той казва, че пеликанът се свързва и с кърменето, тъй като в литературата птицата е описана как се бърка в гърдите, за да нахрани малките си.
В началото на XIX в. щъркелът започва да се появява в приказките. Отново се появява като символ на домашния живот и семейството. "Щъркелите винаги са били свързвани със семейния живот, защото видимо са били виждани да кърмят малките си", казва Марина Уорнър, професор по английски език и творческо писане в колежа "Бъркбек" към Лондонския университет. В приказките те често идват на помощ на човешките бебета.
"Щъркелът намира бебета в кладенци, езера или блата и с клюна си ги изважда и ги слага в прашка", казва Уорнър.
Тази версия е популяризирана от приказката "Щъркелите" на Ханс Кристиан Андерсен, публикувана в началото на XIX век. В приказката на Андерсен белите птици търсят "езерото, в което лежат всички малки деца и чакат да дойдат щъркелите, за да ги отведат при родителите им".
"Там лежат най-хубавите бебета и сънуват по-сладки сънища, отколкото някога ще сънуват в бъдеще", пише Андерсен. "Всички родители се радват, че имат малко дете, а децата са толкова доволни от едно малко братче или сестриче".
Но в историята на Андерсен има и един жесток обрат: на лошо държащите се деца щъркелът дава за наказание мъртво братче или сестриче, за да ги накара да плачат за своето "малко мъртво братче".
Въпреки този ужасяващ край приказката на Андерсен бързо обикаля англоезичния свят. Във викторианска Великобритания щъркелът се превръща в полезен начин за смутените родители да обяснят на децата си фактите от живота и да прикрият реалностите на секса и раждането - казва Уорнър.
В своята положителна форма митът за щъркела все още е разпространен в популярната култура. И до днес често срещано родилно петно по кожата на новороденото, причинено от малформации на кръвоносните съдове, се нарича "ухапване от щъркел", което подчертава влиянието на приказката.
В Шотландия било обичайно децата да поставят зелеви листа пред домовете си, ако искат от феите да им донесат ново братче или сестриче - казва Куин. Жените също ядели зеле, за да повишат плодовитостта си и да си осигурят успешна бременност.
За родителите от викторианската епоха приказките за щъркела и зелевите бебета са били "начин да обяснят на децата си неща, които не са могли да им обяснят по друг начин", казва Куин.
"Те не са знаели как изглежда женското тяло отвътре ... просто са си представяли, че това е обърнато мъжко тяло", казва той. "И как да обясниш това? Природният свят е очевидният модел, към който трябва да се обърнем."
Вземете Червената шапчица, европейска приказка за момиче, което отива на гости на баба си и по пътя спира да поговори с привидно приятелски настроен вълк. По време на Викторианската епоха родителите разказвали тази приказка на дъщерите си, за да ги предупредят да не общуват с мъже, които не познават, казва Уорнър.
Това е било преди жените да имат достъп до каквито и да било контрацептиви, така че когато става въпрос за романтика и предбрачен секс, "опасностите са били много големи", казва тя. Освен това е имало "истински социален срам", свързан с бременността без брак, добавя тя.
Вредни митове?
Макар че щъркелът, който доставя бебето, остава популярен мотив върху поздравителни картички и подаръци, може би е трудно да си представим, че родителите от XXI век сериозно се опитват да убедят децата си, че така се раждат бебета. Но други митове и приказки все още са изненадващо разпространени, казва Спринг Ченуа Купър, доцент по сексуално здраве в Училището по обществено здраве към Градския университет на Ню Йорк.
Една от причините е просто, че много родители все още не са сигурни кога и как да говорят за фактите. "Много хора не знаят действителните научни неща, които трябва да казват, и не знаят как да обяснят секса на децата си".
Въпреки това приказките, които за родителите в момента са успокояващи и безопасни, всъщност могат да объркат децата - казва Емерсън от Форума за сексуално образование в Обединеното кралство. На родителите може да им е трудно да коригират историята по-късно и да признаят, че са излъгали. Тя разказва как 18-годишно момиче посетило клиника за сексуално здраве, за да попита дали може да е бременна, след като сперма се озовала в пъпа ѝ.
"Тя беше влязла във връзка, но не разбираше сексуалното здраве или собствената си анатомия", казва Емерсън.
Купър се съгласява, че "когато хората правят предположения, основани на митове и дезинформация, това може да има вредни резултати".
В Австралия ваксината срещу HPV, която се поставя на младите хора за предпазване от рак на шийката на матката, често е наричана "секс ваксина". Това кара някои момичета погрешно да вярват, че тя ги предпазва от болести, предавани по полов път, и означава, че те и техните партньори не трябва да използват презервативи, казва Купър.
Друга опасност от използването на приказки е, че може да се създаде модел да не се говори открито за секс, казват експертите, което затруднява децата и тийнейджърите да се доверяват на родителите си. "Те могат да преживеят нападение и да смятат, че не могат да говорят за това, да забременеят и да не кажат на никого или да получат полово предавана болест и да не я лекуват", казва Купър. "Страхът да се говори за тези неща може да доведе до последици за целия им живот."
