Лий Милър: Да запечаташ сюрреализма на Втората световна война

К огато военният фотограф, модел и муза на сюрреалистите Лий Милър почина на 70-годишна възраст през 1977 г., името ѝ беше известно на малцина избрани експерти oт света на изкуството. Кариерата ѝ съвсем не беше лишена от големи постижения: работейки с американския фотожурналист Дейвид Е. Шерман, тя направи някои от най-известните изображения на зверствата от епохата на Втората световна война и позира за Ман Рей и Vogue. Все пак репутацията й изоставаше от нейното значение в историята на изкуството.

‘Lee Miller’,
Edward Steichen, July 1928 pic.twitter.com/3ZdqlPmyfh

— T. Talin d'Eyzac (@Ttalindeyzac) December 15, 2023

Всичко се промени, когато синът на Милър, Антъни Пенроуз, разкри огромен архив с работата на покойната си майка на един таван. През 2013 г. в Англия беше създадена фондация на името на Милър и повече от 80 000 негатива получиха подходящо място, където експерти и институции да имат достъп до тях. Оттогава интересът към изкуството на Милър нарасна значително.

British Vogue feature
by Lee Miller
1942 pic.twitter.com/0P5ainJvoj

— Jacted (@Jacted7) December 14, 2023

Веднъж Милър говори за „неспокойствието“, което е съпътствало кариерата ѝ и това може да се обясни с разнообразието от роли, които е заемала. Тя била модел, муза, моден фотограф и военен кореспондент и сякаш грациозно преминавала от една версия на себе си в друга. Нейната свободолюбива чувствителност е очевидна в прочутата ѝ снимка от 1945 г., направена от Шерман във вана. Това обаче не е коя да е вана - тя принадлежала на Адолф Хитлер, а Милър свалила дрехите си, за да влезе в нея малко след като снимала освобождаването на концентрационния лагер Дахау. Изображението може да бъде прочетено по повече от един начин - едновременно като момент на победа над диктатор и възстановяване на властта на отдавна материализирана муза. Това е изображението, което може би най-пълно предава описанието на Милър от художника сюрреалист Айлийн Агар като „забележителна жена, напълно несантиментална и понякога безмилостна“.

Млада муза

Photography of Lee Miller using the solarization technique she developed with Man Ray.
Paris 1929 Man Ray
A good technique?? pic.twitter.com/jQLo3eEEBv

— Edward Elderman (@edwereddie) September 12, 2022

Детството на Милър било сложно. Тя е родена през 1907 г. в Паукипси, Ню Йорк, в семейството на Теодор и Флорънс Милър. На седемгодишна възраст е била изнасилена от семеен познат по време на пътуване до Бруклин и се е заразила с болест, предавана по полов път. Някои учени, включително кураторът Марк Хауърт-Бут, предполагат, че този случай може да я е направил по-податлива на травмите, които претърпяла по-късно в живота си в резултат на военните й репортажи.

Lee Miller and her father Theodore, 1931, unknown photographer pic.twitter.com/zJGiFqCZiH

— JeanPhilippedeTonnac (@inthemoodfortw) June 2, 2015

От ранна възраст фотографията винаги присъствала в нейния живот. Кариерата ѝ на модел започнала първо с баща ѝ - любител стереоскопичен фотограф, за когото позирала гола през юношеството си. Тези изображения били противоречиви и мнозина ги възприели като сексуализиращи Милър, която все още била непълнолетна, по времето когато снимките били направени. „Той й направил снимки, които за нас остават много съмнителни“, казва модният редактор Марион Хюм в Capturing Lee Miller, документален филм от 2020 г., режисиран от Тереза Грифитс. Пенроуз, синът на Лий, нарече творбите „трансгресия на отношенията им“. Други ги разглеждат като вид артистично сътрудничество. (Милър не е оставила никакви документи с разказите си около позирането за снимките на баща си, оставяйки чувствата й по темата до голяма степен загадка за учените.)

George Hoyningen-Huene. Lee Miller, Vogue, May 1931. pic.twitter.com/2010lzxsFy

— Paolo Streito (@Paolo1264) April 19, 2023

През 1927 г. по стечение на обстоятелствата Милър се запознала с издателя Конде Наст, който я открил случайно на улицата в Манхатън. Срещата довела до първия голям пробив на Милър в света на модата. Същата година лицето ѝ красяло корицата на Vogue в илюстрация в стил Арт Деко от Джордж Лепапе. През 1928 г. Едуард Щайхен я снимал и за списанието, а според биографа на Милър, Каролин Бърк, той е бил този, който ѝ е предложил да отиде да учи с Ман Рей, ако сериозно иска да стане фотограф. Попитана в интервю за американско радио през 1946 г. как е станала фотограф, Милър отговорила доста просто:

„Реших, че най-добрият начин ще е като започна да уча при един от големите майстори в тази област, Ман Рей“.

Муза на сюрреалистите и техен сътрудник

През 1929 г., на 24-годишна възраст, Милър се преместила в Париж и започнала работа като асистент в студиото на Ман Рей. В крайна сметка професионалните им отношения прераснали в романтични. По време на чиракуването си при сюрреалиста, тя изиграла важна роля в изобретяването на фотографската техника за „соларизация“ на Ман Рей, чрез която черно-белите нюанси се обръщат, създавайки ефект, подобен на ореол около заснетия обект. Според разказа на Милър тя се натъкнала на метода по време на инцидент в тъмната стая - случайно включила светлините, докато проявявала снимка.

Man Ray - MÉTRONOME 🖤 pic.twitter.com/aCcdowUwDO

— _____ K~🕶️ (@Alice25117) February 28, 2022

Освен със снимките, които й направил, Милър е увековечена и в една от най-разпознаваемите творби на Ман Рей - метроном с изображение на окото ѝ в края на тикера. В Париж Милър ръководела и собствено портретно студио, като поемала поръчки за френското издание на Vogue с Джордж Хойнинген-Хюне и други модни ателиета.

Милър попаднала в кръг от модернисти, включващ Пабло Пикасо, Жан Кокто и Салвадор Дали. Докато групата художници, известна с философията си за интелектуално и сексуално освобождение, приветствала жените като модели и сътрудници, много от мъжете художници подхождали към работата си с мизогинистични нюанси. Ман Рей не бил изключение. „Той също искал да я контролира“, отбелязва Бърк във филма. След три години връзката им приключила.

Portrait of space, 1936
Lee Miller#photography pic.twitter.com/E5qv6sMPZN

— Jorge Rodríguez (@jrdelalamo) August 10, 2020

До средата на 30-те години тя се омъжила за египетския бизнесмен Азиз Елуи Бей и се преместила в Кайро. Периодът помогнал за формирането на Милър, която започнала да прави снимки на египетската пустиня. „Портрет на Космоса“ от 1937 г., е изображение на сухия пейзаж на оазиса Сива, заснет през разкъсана мрежа за мухи и илюстрира нейната сюрреалистична склонност. Въпреки че изпитала усещането за бягство от реалността в Египет, тя копнеела за Париж. Разединението, което почувствала, по-късно допринесло за отблъскващата естетика на нейните военни изображения. „Сюрреалистичното въображение на Милър се срещнало челно с разбитата реалност“, според Бърк.

„Повярвайте“: Военни изображения във Vogue

Man Ray #photography
Lee Miller#Paris , 1929 pic.twitter.com/7B8DhkSLb9

— Loeky Firet (@loekyfiret) March 24, 2019

През 1939 г. нова връзка със сюрреалистичния художник и автор Роланд Пенроуз, когото тя срещнала години по-рано в Париж, завела Милър в Лондон. В британската столица тя се запознала с редакторката на Vogue Одри Уидърс, на която Милър споделила за желанието си да стане фотожурналист. Двете установили връзка и списанието публикувало няколко фотоесета на Милър, включително „Night Life Now“ от 1943 г., което носи подзаглавието „След мрачна драма от работата на Службите за жените“. В него има изображения на Помощната териториална служба - изцяло женска артилерийска част на британската армия. В крайна сметка изображенията на Милър помогнали за превръщането на иначе ориентираното към лукса модно списание, което по онова време се оказало зле оборудвано да посрещне разкъсания от войната свят, в източник на сериозни новини. Както Хюм го обяснява в Capturing Lee Miller, „Лий се възползвала от възможността. Войната се оказала възможност за нея“.

© Lee Miller #photography pic.twitter.com/Q4INyiPAgs

— Salvador San Vicente (@SSVphotographer) March 31, 2020

Милър става акредитиран фотограф към американската армия чрез Condé Nast Publications през декември 1942 г. В партньорство с Шерман, кореспондент на списание Life и утвърден военен фотограф, тя се впуснала в новото си начинание.

През 1944 г. тя присъствала на битката при Сейнт Мало, където за първи път се използвали бомбардировки с напалм. По-късно тя станала част от хаоса след D-Day, освобождаването на Париж, битката за Елзас и влизането на американските военни в нацистките концентрационни лагери в Бухенвалд и Дахау, превръщайки се в една от малкото американски жени военни фотографи по онова време, които са видели битката.

How Lee Miller Revolutionized The Role Of Women In Photographyhttps://t.co/3bCy4Q5v4n

— huck (@HUCKmagazine) December 16, 2023

През 1945 г. Милър пише на Уидърс: „Обикновено не заснемам ужасите. Но не си мислете, че всеки град и всяка област не е изобилства от такива.“ Кадрите ѝ запечатали най-зловещите форми на насилие от войната са сред нейните най-запомнящите се от епохата. На една от тези снимки мъртъв SS пазач се носи в огряната от слънцето вода. В този кадър има много ясен контраст между ужаса от касапницата с живописната обстановка наоколо.

По онова време, умишлено или не, малцина по света са знаели какво се е случвало в нацистките концентрационни лагери. „УМОЛЯВАМ ВИ ДА ПОВЯРВАТЕ, ТОВА Е ИСТИНА!“ Веднъж Милър написала в телеграма до Уидърс, казвайки: „Надявам се Vogue да почувства, че може да публикува тези снимки.“ Кадрите й от Бухенвалд и Дахау свидетелстват за жестокостите, които се случвали там и действат като хладно, затвърдяващо доказателство за невярващата американските и британски граждани, които възприемали много от писмените разкази за войната като пропаганда. За обществеността американското издание на Vogue от юни 1945 г. отпечатало снимки на Милър от лагера на смъртта, заедно с директното й послание: „Повярвайте!“.

Elizabeth „Lee“ Miller, Lady Penrose

She documented the liberation of the Buchenwald and Dachau concentration camps: Her works are counted among the important photographic works of the 20th century. pic.twitter.com/QBtuPL4qSw

— Ronald Bäuml (@RonaldBaeuml) February 20, 2021

Тогава, както и сега, Vogue имало репутация на списание за публикуване на лъскави модни реклами, фокусирани върху дамско облекло и тези изображения със сигурност се нареждат сред най-графичните, отпечатвани някога на страниците му. Веднъж Милър описала чувството на неудовлетвореност от неудобното положение, в което се намирала между царствата на модната фотография и фотожурналистиката, като написала: „Аз съм заета да правя документи, не изкуство“.

The Stunning, Sublimely Surreal Life of the Great Lee Miller.https://t.co/kOp2MkgzFq pic.twitter.com/aXDMhTnYFt

— ASYNSIS (@ASYNSIS) December 17, 2023

По ирония на съдбата обаче най-известната снимка от епохата, от която Милър е част, не е нейна. Направена е от Шерман на 30 април 1945 г., в часовете след освобождаването на Дахау. Милър и Шерман се озовали в апартамента на Хитлер в Мюнхен, който току-що бил нападнат от американски войници и там те направили прочутата си снимка във ваната. (Този ден по-късно остава в историята като денят, в който Хитлер се е самоубива). Кадърът бил публикуван във Vogue заедно с подобно изображение на Шерман във вана, което било отдавна забравено. За Шерман сцената, показана на снимката - замърсена постелка за баня, с пропаганден портрет на диктатора на ръба на ваната - представлява „последното останало от мита за Хитлер“.

really enjoyed listening to antony penrose and ami bouhassane talk (with such love and admiration for their mother/grandmother) about lee miller’s war photography this evening. can’t wait to visit @FarleysHG in person pic.twitter.com/ASx5PJrEwq

— Emily Garbutt (@emilylgarbutt) July 9, 2020

Въпреки привидната лекота на снимката, навсякъде около тях се случвало насилие, докато съюзническите сили се приближавали към Германия. На 18 април 1945 г. Милър заснела сцената на самоубийството на нацисткия заместник-кмет Ернст Курт Лайцпиг и семейството му в кметството на Мюнхен. На изображение се вижда и дъщерята на Лайзпиг, Реджина Лисо, починала от отравяне с цианид, лежаща срещу родителите си. Този е сред най-призрачните портрети направени от Милър. Когато била публикувана във Vogue била придружено от текст, отбелязващ „изключително хубавите зъби“ на тийнейджърката и униформата ѝ на нейната медицинска сестра. Именно в тези изображения сюрреалистичните възгледи на Милър и блясъкът на модните портрети на Vogue се сливат. „Сюрреалистичният поглед на Лий винаги присъствал. Неочаквано сред репортажите, калта, куршумите откриваме снимки, където нереалната жестокост и суровост на войната придобива почти лирична красота“, пише Пенроуз.

„Като се замисля, осъзнавам, че единственото смислено обучение за един военен кореспондент е първо да бъде сюрреалист - тогава нищо в живота не е твърде необичайно.“

„Тя искаше да забрави“

“We'll always have #Paris.”

📸 #LeeMiller, 1944. pic.twitter.com/YvulEcsBpI

— antonella (@antonel34714671) December 17, 2023

Към края на живота си Милър се преместила в английската провинция в Източен Съсекс, заедно с Роланд Пенроуз. Тя родила първото си дете на 40-годишна възраст и страдала от пристъпи на депресия и се борела с алкохолизъм.

„Когато открих тези архиви не можех да повярвам, че тя е била същият човек, създал този материал“, каза Антъни Пенроуз за майка си, чиито изображения от Втората световна война и портрети за Vogue той никога не бил виждал дотогава.

Според семейството и директорите на архива хората от нейното обкръжение са искали да популяризират работата й допълнително, но тя отказала. „Тя е искала да продължи напред. Искала е да забрави“, каза Ами Бухасан, внучка на Милър и съдиректор на архива, в интервю, част от Capturing Lee Miller.

Метаморфозите на Милър - от сферата на модата, през сюрреалистичен художник, до военен репортер - преминали в пълен кръг в много от изображенията от края на кариерата й. При завръщането си от Европа в Ню Йорк през 1932 г. тя отбелязала пред журналист за New York World-Telegram в отговор на запитвания за кариерата си като модел: „Предпочитам да снимам, отколкото да бъда снимана“.