Ч етвъртият сезон на „Игри на волята: България“ се превърна в любимия сериал на хиляди българи. Избрахме своите фаворити, преживявахме с тях победите и тъгите им, стискахме им палци и се разочаровахме.
И докато едни ни възмутиха с поведението си, други ни възхитиха с достойните си постъпки, а трети дори ни припомниха неща, които отдавна сме забравили за себе си.
Подбрахме десет от най-колоритните образи в четвъртия сезон на „Игрите“, за които едно е сигурно – няма да бъдат забравени скоро.
Мирослава – Името на 35-годишната домакиня от Златоград със сигурност ще се помни дълго. Мирослава игра достойно, бори се докрай и неведнъж доказа, че е възможно да си нежна, фина, възпитана и достойна жена, а в същото време да си истински боец, който надвива и мъжете на Арената. Играта на красавицата в четвъртия сезон няма да бъде забравена скоро.
Генчо – 33-годишният земеделец от Харманли бе един от най-противоречивите участници в предаването. За едни – любимец, за други – лош играч. Поведението на Генчо раздели зрителите на приключенското риалити. Някои побързаха да го обвинят, че е женомразец и се възмутиха от начина му на игра. Други пък видяха голямото сърце на големия мъж и бяха съкрушени когато той отпадна.
Куков – 32-годишният ландшафтен дизайнер от София разбуни духовете с участието си в предаването. Той със сигурност ще бъде запомнен със своенравния си нрав, късия си фитил и неприязънта, която таеше към Генчо и поведението му. Куков упся да се представи достойно и на Арената и да елиминира немалко противници, но отпадна на ранен етап от играта.
Мани – участието на 25-годишното миньонче със сигурност ще се помни дълго и след края на предаването. Тя определено шокира феновете с безупречната си игра на Арената и невероятната сила, която демонстрира, въпреки ръста и размерите си. Мани обаче загуби много от поддръжниците си, след като саботира собствения си отбор и заедно с Фейгин станаха отговорни за разпада на Супергероите. За едни това бе непростима постъпка, а за други – добра стратегия.
Джаферович – 32-годишната гримьорка категорично печели в класацията за най-противоречив участник. Тя събра безброй фенове, благодарение на силата, която демонстрира на Арената, амбицията и хъса, с които игра, както и с и факта, че надделя травмата си и не спря да се раздава за отбора си. Други обаче останаха разочаровани от играта ѝ и я обвиниха, че е основала женската коалиция и е разделила участниците едни срещу други. Сякаш не останаха фенове, на които Джаферович да им е безразлична. И едно е повече от ясно – участието ѝ няма да бъде забравено скоро.
Зори – 21-годишната студентка се превърна в любим участник за едни и дразнител за други. Зори успя да надвие мнозина на Арената и се би достойно и впечатляващо до самия край. С неподправения си характер тя беше опора за близките си хора в племето, а за други се превърна в истински дразнител. Зрителите определено дълго ще помнят и откровения ѝ изблик, в който тя сподели, че не може да живее повече на варива и мечтае за пица, дюнер и много шоколад.
Гого – 25-годишният шампион по калистеника отпадна буквално на секунди от финала и разочарова много от феновете. „Черната нинджа“ показа безупречна игра, невиждана сила и завидна издръжливост. Малко не му достигна, за да претендира за голямата награда. Гого се превърна във всеобщ любимец заради играта си на Арената, но и забавния си нрав, шегите, очарователната усмивка и спокойствието си. Той остана встрани от интригите, скандалите и схемите. Пречупи се единствено от саботажа на Мани и Фейгин и разпада на племето му. Гого определено ще бъде запомнен от феновете на „Игрите“.
Касим – 21-годишната Тик Ток звезда от Русе също остави следа с участието си. Макар да не бе достатъчно добре подготвен физически за Арената, Касим стигна далече в риалитито и доказа, че физиката не е всичко. Той демонстрира остър ум, непобедима воля и запомняща се издръжливост. Касим трогна мнозина с участието и напомни, че няма лимити по пътя към победата.
Виктория – 32-годишната волейболистка бе единствената жена, която успя до стигне до полуфинала в приключенското риалити, побеждавайки немалко жени и мъже. Играта на Виктория ще бъде помнена дълго. Тя показа какво е спортен дух, бе непримирима пред несправедливостите, отстояваше честната и достойна игра и получи своята награда. Тя доказа на зрителите, че всичко е възможно, стига да играеш със сърце и да спазваш правилата.
Чакалов – 26-годишният учител от Славяново игра и се би достойно, а отпадането му бе истинско разочарование за феновете. Любовта му към адреналина го изведе напред в играта, а качествата му на Арената впечатлиха зрителите на предаването. Чакалов сбъдна една своя голяма мечта с участието си в „Игри на волята“, за да напомни на всички ни, че мечтите са, за да се сбъдват. Дори и да е трудно.
Няма как да пропуснем и тримата финалисти от четвъртия сезон.
Алекса, Георги и Филип се биха достойно до самия край и доказаха, че няма нищо невъзможно и че всичко, което ни трябва, за да побеждаваме е именно воля.
Алекса – 25-годишният шампион по борба на Сърбия спечели четвъртия сезон на „Игри на волята: България“. Той показа невероятна игра и името му няма да бъде забравено скоро. Алекса бе истинска машина на арената, победи опонентите си със замах и не се предаде дори, когато беше най-трудно. Алекса доказа – каквото и да правиш, за каквото и да се бориш, преди всичко трябва да си човек. И остави важно послание – единственото, което трябва да направиш, за да сбъднем мечтите си, е да повярваш в себе си.
Филип – 29-годишният електроинженер бе сред фаворитите на феновете за финала. И това не е случайно. Той показа достойна игра, несломим дух и неизчерпаема сила. Филип бе сред най-добре подготвените физически участници в целия сезон. Игра играта си през цялото време и дори за миг не се замисли да се откаже. Точно това е и посланието, което остави след себе си – човек никога не трябва да се отказва.
Георги – Едва на 21-години, Георги показа голяма игра и изпълни мечтата си. На Арената показа, че той неслучайно е шампион по плуване. Благодарение на уменията си, той успя да изведе племето си към победа редица пъти. Когато трябваше да покаже отборна игра, я показа, но и не забрави да играе и за себе си и да гледа интереса си. Георги доказа, че когато имаш голяма мечта, възрастта няма как да бъде пречка по пътя към сбъдването ѝ.
